|
 Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит деспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Честването е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.
|
|
продължава>
|
|
|
 На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.
На тази дата църквата чества християнския философ св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска воюва срещу арианската ерес и налага принципите на ортодоксалното християнство в източните територии на Римската империя. Василий Велики прокарва идеята за активното милосърдие и добротворство, като израз Христовия закон за любовта и прошката. Организира първия благотворителен монашески център в Кесария и безвъзмездно помага на болни и страдащи.
Приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”.
|
|
продължава>
|
|
 Елха, играчки, хиляди подаръци, детски очи, пълни с надежда. Всяка година традицията се повтаря. И няма как иначе. Защото какво е Коледа без коледна елха или без подаръци...
|
|
продължава>
|
|
 Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност.
Първите скромни доказателства за пресъздаването на Рождеството са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II в. Този, който се заел да възпроизведе наживо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век.
|
|
продължава>
|
|
 На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
Бъднякът е тригодишно право дърво, което според народното поверие поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове се правят от брашно, което се сее през три сита.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав.
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 21 22 23 Следваща > Край >>
|
|
Страница 22 от 23 |
Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 
