Сурва весела година,
Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
ведровина на главина,
догодина до амина,
догодина живо и здраво!
На 1 януари момчетатасурвакат всички вкъщи наред с обкичени с плодове и вълна дрянови пръчки. Най-хубава е цъфналата дренова пръчка, която 40 дена преди Васильовден се натопява във вода, която се сменя ежедневно. Дреновата пръчка цъфва точно на Василовден. Стопаните, доволни от сурвакарските благословии, даряват децата с парички.

От Василовден започва Новата Година. Срещу празника се яде традиционната баница с късмети. Дряновите клонки с пъпки в питката се наричат за здраве, за къщата, за книгата, за животните и т.н. Опечената баница се слага в средата на паралията. Бащата завърта три пъти тавата с баницата надясно и я оставяше сама да спре.Едно парче от нея се слага в иконостаса.В което семейство имаше мома, обичай беше първата хапка от баницата с късметите да я сложи под възглавницата, за да види какво ще сънува във Васильовската нощ. Поставяше се под възглавницата и взетото зърно овес от котлето при пеенето на пръстените, за да сънува либето си. На този ден момите се събират у някоя дружка и слагат дренови пъпки на горещата плоча на печката. Чакат, ако се разпъкне пъпката, значи либето обича момата и обратно. Това се прави до три пъти.
На Нова Година е добре най-напред вкъщи да влезе млад, здрав и весел мъж, за да роди младата невеста мъжко дете и да е здраве и весело в дома. Други пък искаха на сутринта на Нова Година да дойде първо млада и весела жена, за да се оагнят все женски ярета и агнета. Трети държаха първият влязъл в къщи на Нова Година да е с пълни ръце (да носи нещо), за да е берекетна и пълна къщата с всичко.
Виктория Милчева