На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
Бъднякът е тригодишно право дърво, което според народното поверие поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове се правят от брашно, което се сее през три сита.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав.

 Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя сурово жито и колак.До масата се поставят различни предмети - ремъкът на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора.
Според народното схващане с каденето се прогонват нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Остатъкът от хляба се слага на полицата.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През нощта софрата не се прибира. На коледарчетата рано сутринта се дават колачета, сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.