Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.

Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.
Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
На 7 януари празнуваме Ивановден
Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo, Йовка, Жан, Жанa.
Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле
Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.
На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.
8 януари е Бабинден
Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа три основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино.
Известна е легенда, според която египетският цар (по времето, когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите-акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от Бога. Поради това той ги дарява с добро.
На 12 януари празнуват всички, носещи имената Татяна, Таня.