Изследване, проведено в Университета в Айова, САЩ, показва, че носенето на високи токчета наистина може да увреди ставите на стъпалата и коленете.
Изследователите разделят участничките на три групи от по 15 – първата група носи обувки с плоски

подметки, втората - с 5-сантиметров ток, а третата – с 9-сантиметров. Учените измерват натоварването върху стъпалата и коленните стави в краката на жените от трите групи. С помощта на чувствителни сензори, скоростомери и лабораторно оборудване, те достигат до резултати, които могат да променят модните предпочитания на милиони жени по света. Оказва се, че при стъпване върху тока на стъпалото се предава сътресение, което се разпространява към коленете, където затихва.
Потвърждава се емпиричният опит, сочещ, че увеличаването на височината на токчетата забавя и затруднява ходенето. Учените, обаче, откриват и още нещо - по-високите токчета увеличават натиска върху средната и вътрешната страна на колянната става. Според изследователите това означава, че продължителното носене на високи токчета може да доведе до ставна дегенерация и артроза в коленете.
Артрозата е широко разпространено заболяване, което възниква на една или повече стави, когато ставният хрущял е увреден или прекалено износен. След като вече е засегнат ставният хрущял, настъпва и вторично увреждане на подлежащата кост и след това и възпаление на ставната обвивка (капсулата), което в повечето случаи може да е съпроводено и със свиването й.
Немскоговорящите автори са тези, които са измислили наименованието “артроза” и това, на което наблягат най-вече при изследването на това заболяване е износване на ставите, свързаните с това промени, които най-вече са дегенеративни. Това се случва предимно на хрущяла, а не на самата става, както може да си помислите. От друга страна англоговорящите автори използват предимно термина “остеоартрит”. Той обаче се отнася за абсолютно същото заболяване, като акцентират върху клиничната изява на болестта, които съответстват на възпалителни процеси и промени в синовиалната обвивка, която покрива ставата, и които съпровождат определени етапи в износването на хрущяла.
В световен мащаб този вид артрит е най-често поразяващият милиони хора. Забелязва се тенденцията, че преди 45 годишна възраст предимно засегнатите са господата, докато след 55 годишна възраст от това започват да страдат повече жени.
Но ако си мислите, че може да сте от късметлиите, които да нямат никакви промени грешите. Всеки един човек рано или късно развива артрозни промени и може да се наблюдават през какъв етап преминават различните с помощта на рентгеново изследване. Това се появява при около 50% от хора над 40 години и така се получава, че на практика над една определена възраст, от 65 години, няма човек, който да не е получил някакви артрозни промени в една или друга става от тялото си. Но само 25% от засегнатите от артроза се оплакват от болки и различни неразположения. Повечето изобщо не усещат кога и как настъпват промените. И до късна възраст, може и да не усетят какво се случва с тялото им.
Тъй като в преобладаващия брой случаи причината за възникване на артрозата е неясна, то не съществуват сигурни методи и средства за предпазване от появата й. Могат, обаче, да се вземат редица мерки, които да намалят случаите на възникване на това заболяване.
Всички вродени и придибити състояния, за които се знае, че в голям процент предизвикват артроза, трябва да се откриват навреме, да се проследяват и лекуват. Някои от тях, например, като вродените деформации, могат да се излекуват окончателно чрез оперативно лечение.
Изграждане на такъв стил на живот, който намалява риска от въникване на артроза - намаляване на телесното тегло, избягване на екстремни натоварвания на ставите и същевременно осигуряване на оптимален двигателен режем за добра сила на мускулите и добър обем на движение, профилактиране на остеопорозата чрез пълноценно хранене, оптимален двигателен режим и ако се налага - хормонозаместителна терапия при жените и т.н.