Чува ли ли сте за синдрома „бърнаут”? Това е едно от най-новите и модерни състояния, на което посвещаваме следващите редове.
Хората, които имат нужда от професионална помощ, често не са единствените, които страдат.

Професионалните лица, като доктори, терапевти, социални работници, също са застрашени от емоционално и психологическо “прегаряне” - познато като бърнаут. Когато дадено лице, подаващо подкрепа, помощ, или провеждащо определена терапия, достигне това състояние се наблюдава един вид отдръпване от професионалните задължения, намаляне на мотивацията, апатия и понижаване на самочувствието.
Намаля загрижеността, която по принцип трябва да се проявява от страна на лекуващите лица. Освен това се наблюдава поява на песимизъм, който постепенно измества първоначалната положителна настройка.
Всичко това води до откъсването от грижите за пациентите. Лекуващите започват да гледат на тях просто като на отделни "случаи" и да ги третират по нехуманен начин.
Лекуващи лица в състояние на бърнаут често показват раздразнителност и гняв. Лошото поведение се рационализира като се прехвърля вината върху хората, за които по принцип трябва да се полагат грижи.

Причини

Според учените, които заемат социалното становище, появата на бърнаут зависи повече от ситуацията, отколкото от типа личност. Едно очевидно и често срещано социално пренапрежение е прекаленото натоварване с работа - overwork.
Друга причина са нагласите и представите, с които лицата, занимаващи се с грижи за другите, започват своите професии. Често тези нагласи са нереални и изобщо не се препокриват с действителността. Представата, че професията на лекаря или терапевта е едно вълнуващо преживяване, където ще бъдат заобиколени от състрадателни колеги, и чрез която ще допринасят за доброто на пациенти, готови на сътрудничество и изпълнени с благодарност, в повечето случаи е погрешна.
И сблъсъка с този факт може да доведе до ранно разочарование.
Емоционалното натоварване - пациентът носи със себе си и предава на лекаря предимно негативни емоции - ако си позволят непрекъснато да съчувстват и съпреживяват болката на другите, лицата оказващи помощ
трудно биха издържали на ситуацията. Прекомерното отдръпване от пациента обаче води до апатично отношение и механично изпълнение на зъдълженията.
От всичко това става ясно, че бърнаут има две жертви - терапевта, от една страна и пациента, от друга, защото не получава качествена помощ.

Начини, по които да се справим
Тъй като, както споменахме по-горе, от части бърнаута възниква в резултат на нереални очаквания, терапевтите трябва да се научат да приемат реалните факти за работата си. Примерно да се приеме, че условията за работа никога няма да са идеални. Друг важен момент е да се свикне, колкото и да е трудно, с мисълта, че много от пациентите ще се подобрят съвсем малко и много бавно, както и че някои от тях няма никога да направят каквото и да е подобрение в лечението си.
Да се изградят приоритети: Т.е. да се направи разграничение на важните от по-маловажните задачи, за да се използват ефективно собствените ресурси. Всеки един от нас си има лимит и пренебрегването му води до негативни последици. Това важи както за пациентите, така и за лекарите.
Отговорността за възстановяването - важно е по-голямата част от нея да се носи от пациента. Всъщност успешното лечение е възможно тогава когато пациента осъзнава, че от него зависи дали ще се излекува или не и от никой друг. Не трябва да се допуска пациента да "чака" да бъде излекуван. Той трябва да знае, че е главното действащо лице в този процес, а лекаря е неговата подкрепа и просто му показва пътя, който трябва да извърви.
Чувството за отговорност дава на пациентите съзнанието, че контролират съдбата си и взимат решения, което им вдъхва самоувереност, и което само по себе си е една голяма стъпка напред в лечението им.
Естествено, всичко това снима огромен товар от плещите на лекаря и го предпазва от лошите ефекти на бърнаута.

Прости промени в процеса на работа
Проучвания показват, че когато персонал от определен брой лица се грижи едновременно за всичките деца от една група в дадена детска градина, качеството на грижите е значително по-ниско, отколкото когато на всеки един член от персонала се повери една малка част от децата. Причините са ясни - децата могат да бъдат опознати по-добре и следователно да получат по-адекватни грижи и внимание от страна на своя учител/ка.
Следователно трябва да се търси персонализиране/задълбочаване на контактите и избягване на претоварване с пациенти.
Доказано е, че бърнаут е много по-рядко срещано явление при тези професионалисти, които успяват да разискват открито по между си своите проблеми и могат да взимат решения за намаляне броя на контактите с пациентите си когато усетят, че стреса стане твърде голям.
И ако трябва да направим опит за обобщение то ще е, че както почти навсякъде и тук решението се намира в стремежа към постигане на баланс. От една страна да се поставят грижите за пациента, а от друга вниманието към личните нужди на лекаря/терапевта.