В сезина на тиквичките ще си поговорим за полезните им свойства и добър пролетен вкус.
Градинските, или готварските тиквички, наричани още сакъзки, се използват за храна в техническа зрелост. Те съдържат 95% вода, 0,8-1% азотни вещества, 5,75% безазотни екстрактни вещества, 0,95% целулоза, 0,69% пентозани, 0,5% минерални соли. По хранителна стойност се изравняват с краставиците. Те съдържат малко количество захари, от които съвсем малка част е захарозата, значително количество растителни инсулиноподобни вещества, поради което са ценна храна за болни от захарна болест.

Тиквичките са богати на минерални соли, без които обмяната на веществата в организма е немислима. В по-голямо количество съдържат фосфорни и калиеви соли, калций, магнезий, манган, желязо, мед, сяра и хлор, а също така и микроелементите молибден, титан, арсен, алуминий, литий, цинк и др. Органичните киселини в тиквичките са в много малко количество, поради което са отличен хранителен и диетичен продукт при лечебното хранене на болни от бъбречни заболявания.
Тиквичките са богати на каротин (провитамин А) и някои витамини от групата B. В прясно състояние се запазват не повече от 2 до 4 дни при обикновени условия, а в хладилник – до 20 дни, поставени в добре затворена кутия или в найлонов плик.