Порече от 30 години те са любима група на поколения българи. Хитовете на “Сигнал”се пеят от няколко генерации, а концертите им са “жадувани” във всяко кътче на страната ни.

Стожерът и солистът на “Сигнал” Данчо Караджов с нищо не отстъпва на западните рокдинозаври и е щастие, че както в световен мащаб, така и у нас има едно връщане към утвърдените любими групи и към безсмъртните хитове

Публиката не ви детронира до момента, а песните ви се въртят повече от три десетилетия в родния ефир.

- Публиката е барометърът. Песните ни продължават да се пеят от малки и големи, което е страхотен подарък за нас. Навярно сме го заслужили иначе нямаше да доживеем това музикално дълголетие.

Спомняш ли си първият ви хит?
- Да, това беше нашата песен “Любов”, с която прозвучахме в ефира. Написах я, когато решихме да разбием “Златни струни”. Трима от групата направихме “Сигнал”. Спомням си, че Стефан Широков ми донесе един текст на Адриана Башева и каза: “Данчо, донесъл съм ти един текст “Любов” – опитай нещо да направиш. Така и така ни трябва парче, за да тръгнем с него”. Тогава бях под влияние на “Юрая Хип”-моите любимци, но това изключително стихотворение ме разколеба като усещане. Спомням си, че си отидох вкъщи, взех китарата и напипах една хармоия, от която се роди мелодията. Ето, че повече от 30 години тази песен е любима на публиката. Хитове стават песни, когато публиката ги хареса. Трябва да има хубава запомняща се мелодия, текст, който да е достатъчно силен, а не само наредени думички. Публиката обаче е факторът, който прави песните хитове.

Твоята съпруга ли чува първо песните ти?
- Истината е, че Мариана чува песните ми, много преди те да излязат на бял свят. Викам я да чуе нова песен, а тя ми отвръща: “Това ли е ново парче? Аз те слушам вече месец само него го въртиш в главата си”. Така че нея не могат да я изненадат новите неща, защото за нея те вече са остарели песни.

- Пример сте за дълга, младежка любов. Музиката ли ви събра? При тези пътувания и начин на живот е трудно да се закрепи семейството...
- Не е музиката, но моята съпруга винаги ме е възприемала като човек, който има своята работа, песни, текстове, аранжименти и концерти. Никога не съм бил за нея човекът от сцената и от екрана. Безспорно имам любима, която винаги давам за пример. Ако не беше така добра към моята професия, надали щяха да вървят така леко нещата в семейния ни живот и в музиката. И тъй като аз не разделям личния от музикалния си живот, тя е разбрала от много отдавна, че не трябва да ме отказва от музиката, за да остана в семейството. Почувствала е, че става дума за изключителна любов към това, с което се занимавам, но знае също, че за мен и семейството е №1. Фактически две неща се събират в номер 1. Радостното е, че не само аз, но и другите ми колеги от групата имат подобни съпруги.

От кой наследи дарбата си? Какъв друг талант имаш?
- Родителите ми бяха много музикални и пееха хубаво и двамата. Страхотен дует бяха и когато се понаучих да свиря на китара, им акопанирах, когато се събираха вкъщи с приятели. Влечеше ме рисуването - завършил съм техникум по художествени занаяти и се подготвях да кандидатствам в Художествената академията. Обичах графиката, но така се получи, че музиката надделя. Сега вече не рисувам – не ми остава време
Виктория Милчева