Банер
Обичани водещи – Ани Салич от Би Ти Ви Новините

Строга майка съм, но и добра домакиня

I И моето семейството е като другите – ходим на китайски ресторант, пица, разходка, децата карат тротинетка
I Най-близкият ми приятел в телевизията е Юксел

Водещата на bTV Новините Ани Салич не се нуждае от професионално представяне. Но все пак ще припомним, че в медийните среди тя навлиза като репортер на Нова телевизия през далечната 1995-та. Сега обаче новинарката споделя, че е влязла в кожата на водещия: „Предпочитам да водя. Мисля, че някои от колегите ми са перфектните репортери, не знам дали мога да бъда на тяхното ниво“.

Любопитството ви обаче със сигурност е насочено към нейния личен живот. Такива са и вашите въпроси, които зададохте на сайта на Би Ти Ви. А ето какво Ани Салич отговори:

Приятелите в bTV

Най-близкият ми приятел е Юксел, колкото и невероятно да звучи, въпреки всички писания по жълтата преса. Юксел, Марияна, Ирина Алексиева... сме по-близки. Имам си приказка и можем да се засмеем и с по-новите колеги – Боги Грозев, Боби Лазаров, те са много забавни мъже. Но много се разминаваме като график – свободното време в една телевизия е много разтегливо понятие. Така че не мога да кажа, че ходим да пием чай в пет или в събота и неделя тичаме в парка заедно, не. Но имам приятели, които мога да попитам, да поискам съвет.

Майката Ани Салич

Имам две деца, които трябва да спретна, да изглеждат долу-горе добре. Лазар тази година е в четвърти клас и ще трябва повечко време да отделяме вкъщи за четене. В интерес на истината той се подготвяше сам миналата година, ако и сега се справя сам, ще съм много доволна. А дъщеря ми Хана ходи на детската градина.
В повечето случаи съм строга майка, за съжаление. Дано след време да не съжалявам за това. Но общо взето на фона на бабата, която обича децата повече от себе си и на добрия татко, който винаги е добър и много рядко повишава тон, аз съм строгата.
Има една лесна формула, която обаче с израстването на децата ми се струва, че вече няма да върши работа – ходенето на село. Така наричам къщата ни тук близо до София, където отиваме, децата тичат по двора, но все повече им се иска да виждат широкия свят, да се срещат с повече хора, така че ще трябва да съчетаваме нещата. Различно е през зимата – вероятно и ние ще обикаляме по моловете, много ми е неприятно, но това е.
Имам и един любим театър, където водя Хана – това е "Ателие 313", препоръчвам на всички постановките за възрастни и за деца. Всичко, което правят други семейства, го правим и ние – китайски ресторант, пица, разходка, карат тротинетка понякога. Но общо взето съм се лишила от парковете.

За ученичката Ани

Твърдо за. Израснала съм във време на униформи. Вярно, че тогава бяха други времена. Аз съм дете на обикновено семейство – майка ми беше работник, баща ми беше шофьор, не се ме лишавали от необходимите неща, но не съм могла да нося копринени ризи на фона на другите деца в Езиковата гимназия не съм била най-материално задоволената. Първо, униформата ме спасяваше от много неща, второ, прави всички деца еднакви, няма борба сутрин какво да облечеш и какво да не облечеш, и някакси ги връща постоянно към мисълта, че са ученици.
Не ми се иска да е като едно време, когато ни режеха косите и ни връщаха заради забравената емблема. Но една чиста, приятна, съвременна униформа, защото някои от униформите не са добри... Може би самите деца трябва да бъдат попитани. Те самите искат да изглеждат добре, съвременно, модерно.

Специалитетите на Ани
Обичам да готвя, когато имам време. Напоследък съм майстор на пържолите, на макароните и на пиле "Рокфор", много бързо става, особено ако ви е сварено предварително пилето и добавите синьото сирене и сметаната, става чудесно.

Пожеланието на Ани
Имам си една стара поговорка – "Всяко зло е за добро". Ако ви върши работа, повтаряйте си я. Ако не, сега имам една нова – "Много хубаво е на хубаво". Гледайте да ви е по-топло, по-усмихнато, по-мило, по-влюбено и то ще стане още повече.