Денят на шегата се празнува в различни страни по света на първи април. Той не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия,

 като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден.

Има и различни версии за произхода на този празник. Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година вместо 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с тази дата. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели на първи април.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

Според трети вариант на историята за празника на шегата, този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат. А според четвърта версия, корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария провеждан на 25-и март.