На 4 декември празнуваме Великомъченица Варвара. В преметена стая или помещение с прясно измазаното огнище на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
Варварица, Варваринден, Варвардан
В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”. 

На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел. Хапва се гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове. Те се раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В други райони на страната празникът се свързва с обичая полязване.
На 5 декември имен ден имат Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка.
Праникът минава в приготовления за празничната никулденска трапеза. В някои райони на страната се празнува за сечено и порязано, затовасе избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причини зло Варвара.
6 декември е денят на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Именници: Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо. Обредна трапеза: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб
Св. Никола
Това е един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб).
В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава Побеждаващ.