Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

На Никулден извършваме гадания за времето и реколтата

 На 4 декември празнуваме Света Великомъченица Варвара. На гръцки език името Варвара означава "чужденка". Празнува Варвара. Женска Коледа. В българската народна традиция денят на света Варвара се тачи за предпазване от шарка. Това е един чисто женски празник, с който се цели омилостивяването и прогонването на шарката от селището. 

За целта жените приготвят обредно вариво "Варвара" от различни зърна - боб, леща, жито, царевица и др. Подслаждат го с мед и раздават на съседските деца за здраве. На места има и обратна забрана - на този ден да не се варят боб и леща, за да не остават белези по болните от шарка деца. Вечерта срещу Варвара жените нареждат трапеза "за болята".
На 5 декември отдаваме почит на Свети Сава. Името Сава идва от еврейски език и означава "старец", чрез него се пожелава на притежателя му "да доживее до дълбоки старини", преведено от арабси, името означава „неволя”. Празнуват: Сава, Савка, Савина.
На 6 декември е Никулден. На трапезата да има шаран. Свети Николай, епископ Мирликийски, чудотворец. Николай означава "народопобедител". Празнуват: Николай, Никлола, Николина, Николета, Кольо. Нина може да празнува на 14 януари, в деня на света Нина. Според народните вярвания, при подялбата на света, на Свети Никола се паднали моретата, реките и езерата. Той е господар на подводния свят - на рибите и на демоните, обитаващи водите. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Той е патрон и на търговци, банкери, воденичари, ловджии, кираджии. Свети Никола е покровител и на семейството и рода, пазител е на дома, имота и стоката. Неговата благословия се търси при освещаване на нов дом. На Никулден се извършват и гадания за времето и реколтата. Момите играят "сглядно", никулденско хоро, а ергените и възрастните хора ги оглеждат отстрани. Изпълняват се и ритуали само от мъже, като най-важната роля в тях е отредена на най-възрастните хора. На този ден се устройват семейни, родови и общоселски курбани за здраве и плодородие.
В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан и то от риба с люспи.
Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа.
Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против „лоши очи“, да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.
Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца.
В словесното народно творчество веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мораплаватели.
В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, „Деница морска змеица“, която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за „лявото ухо" и да я закачи на „дясната страна“ на своя кораб.
В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури.
Една странджанска легенда ни представя как свети Никола – покровителят на зимния студ – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.

Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади.

И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана... та да се издържи на многото служби и на многото трапези.