На 25 март празнуваме Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден. В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено" (коприва, спанак, лапад и др.)

Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста.
Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват наближаването на лятото. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. Тогава се връщат и самодивите и други духове. За да се посрещне подобаващо лятото, вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:
"Ево!
Я като съм доле,
Ти да си в поле,
Като съм в поле,
Ти да си доле…"
Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват:
"Бягайте, змии и гущери,
че идат щъркели!"
Вярва се, че на този ден, където има заровено имане, там се появява син пламък. Затова през нощта обикалят иманяри и търсят този пламък. На този ден всеки гледа да е сит и да има пари в себе си, защото според народното вярване, ако чуеш кукувица и имаш пари в джоба си, така ще ти върви цяла година и обратно. Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите турят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на хаир и добитата коприна през годината. Отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.
На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето:
„Щърко, шарен дългокрак,
дай ми здраве с кукуряк!"
А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, бързат с ръченика си три възелчета да свържат, като изричат с надежда:
„Лястовичке, посестримке,
какъвто ма земи,
такъв нишан да ми туриш!"
Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е.
Виктория Милчева