Банер
Ще ти купя компютър, ако се учиш по-добре

Какво да направя, ако детето ми стои пред монитора с часове? Да го набия, да счупя компютъра, а самият аз да отида на психиатър? Ето няколко стратегии на родителското поведение.

Самоуспокоението. “Слава Богу, детето седи вкъщи, а не се шляе по улиците”. Понякога възрастните се карат за високия звук, следят да не се похарчат много пари. Но контролът е формален. Като цяло родителската тактика изглежда като излишна снисходителност: “С какво да утеша детето, само да не плаче!”

Ограничената свобода. Компютърът става предмет на търг: “Аз ще ти купя компютър, ако се учиш по-добре”. Ако родителите не могат да контролират действията на детето, то те предпочитат да проверяват неговите занимания зад монитора. “Ако то се занимава с гадости, това не е за дълго”, казват родителите.

Родителските амбиции. Много семейства ревностно следят децата им да имат всичко, което имат и другите. Те са уверени: “Всички съвременни деца е необходимо да имат компютър!” или “Не е пристойно при моето положение и доходи да нямам компютър вкъщи”.

Забраните. Възрастните мислят например така: “Компютърът е вреден за здравето. От него се разваля зрението, изкривява се гръбначният стълб, а впоследствие облъчването е неминуемо”.

Заедно да се веселим
Как трябва да се държи идеалният родител? Децата и възрастните зависят един от друг. Всички проблеми могат да изглеждат не така катастрофално, ако се определи един час в неделя, в който зедно да работят на компютъра. Така може да разберете кога детето се изморява и с какво не се справя. Препоръчителният режим е 45 минути работа и 15 минути почивка. Не е зле това да припомняте на децата, особено на малките ученици, при които произволното внимание още не е формирано.