I Най-често децата се обиждат, когато не получават достатъчното внимание

За първи път в живота си децата се обиждат, когато са в предучилищна възраст. Малките хлапета (до 3-4 годинки) обикновено се разстройват, ако не им обръщаме достатъчно внимание, оплакват ни се от връстниците си, но не се задълбочават в тези преживявания и бързо ги забравят. С пълна сила феноменът на обидите започва да се проявява след 5 годинки и е свързан с потребността от признание и уважение – първо от възрастните, а после от връстниците. Именно в тази възраст главните причинители на обидите са другите деца.

Детето остро преживява своето накърнено Аз,

когато не го признават и забелязват другарчетата му. Към тези ситуации се отнасят: игнорирането или недостатъчното внимание от страна на приятелите - например, не го викат да играят заедно, не му дават желаните роли; отказът от нещо, от което има нужда и желае – не му дават обещаните играчки, отказват му празненство или подарък; неуважителното отношение от страна на другите – подигравки и закачки; успехът и превъзходството на другите, липсата на похвали. Във всички тези случаи хлапето се чувства отхвърлено и оскърбено.
 

Ролята на родителите

Обикновено родителите, разбирайки особената ранимост на хлапето, неговата изострена нужда от признание и уважение, се стремят да удовлетворят тази потребност и колкото се може повече го хвалят и поущряват. Но всяка оценка - както отрицателна, така и положителна фокусира вниманието на детето върху едни или други негови качества и постоянно се сравнява с другите. В резултат започва да възприема връстникът не като равен партньор, а като конкурент, съперник и източник на обиди. Затова липсата на оценки и сравнения с децата е едно от първите условия за преодоляване на оскърблението. Поущренията и порицанията трайно са залегнали в традиционите методи на възпитание. На възрастните обикновено им се струва, че любовта към децата се изразява преди всичко чрез похвалата. Липсата на оценка съвсем не означава безразличие към детето. Напротив, родителската любов и доброжелателност са необходими условия за неговото възпитание и не е нужно да зависят от конкретни успехи.