Реактивният самолет лети по чартърен полет от Бахамите за Флорида, преминавайки през Бермудския триъгълник. Всичко на борда е наред.

"Полет 281 вика кулата в Орландо! Летим с 300 възела, положението ни е 2-0-0, курс 15 градуса на северозапад. Височина - 6 000 фута /2 километра/.

Небето е безоблачно, сила на вятъра 2, морето е като огледало. Ще се приземим след 90 минути. Край!"
На борда на самолета е тричленният екипаж и 30 служители на компютърна фирма, наградени великодушно от щедрия си шеф с екскурзия до Бахамите. Никой не предполага, че тази екскурзия ще се окаже пътуване към смъртта.
Внезапно кулата получава обаждане от пилота Бен Марвинс: "Орландо, обадете се веднага, компасът се побърка! Машината се тресе, губим височина!"
Кулата пита разтревожено: "Кулата до полет 231! Губите ли гориво?"
Полет 231: "Резервоарите са наред, двигателите също. Давам пълен ход, но нещо ни дърпа надолу, като огромен магнит! Ще опитам аварийно приземяване! Край!"
След няколко секунди, напълно объркан, пилотът се обажда за последен път:
"Боже мой, левият глисьор отказа... Падаме... Още 350 метра, 300, 250... Вече всичко е извън контрол! Става нещо невероятно! Морето - то се разделя! Отваря се огромна яма! Мейдей, мейд..."

Тревога...
"Мейдей", буквално "майски ден" е употребяваният от пилотите термин за тревога. Това са и последните думи на Бен Марвинс. Радиоизлъчването внезапно прекъсва. Кулата уведомява незабавно бреговата охрана. Излитат спасителни хеликоптери, тръгват патрулни катери. Търсенето продължава през целия ден. Не откриват нищо. Нито останки, нито тела. Полет 231 сякаш е пропаднал вдън земя.
"Много е вероятно да се е случило именно това, твърди известният изследовател Том С. Дрегън /52/. Земята се е разтворила и е погълнала самолета."
Две седмици след инцидента, Дрегън отива на местопроизшествието със своя кораб, оборудван със свръхмодерна техника.
" Пуснахме нашата автоматична подводница, снабдена с камери и сензори по последна дума на техниката. Също така има и мощни рефлектори. Свързваше ни оптичен кабел, дълъг 3 000 метра. Сътрудниците ми следяха на мониторите това, което камерите заснемат. Внезапно, на 2 500 метра се случи нещо необяснимо! В дъното се образува кръгъл отвор, с диаметър около 20 метра, светещ в червено. Появи се необикновена засмукваща сила. За части от секундата отворът погълна тонове пясък, вода и огромни рибни пасажи. Нашата малка подводница също беше засмукана със светкавична скорост. Секунда по-късно екраните потъмняха - беше се скъсал оптичният кабел."

Скандална хипотеза
Г-н Дрегън вижда само едно обяснение на този феномен: "Сега съм съвсем сигурен - в Бермудския триъгълник има тунел, отвеждащ към центъра на Земята. Който посмее да се спусне с батискаф там, ще го докаже. Тази "шахта" обаче едва ли има естествен произход - най-вероятно тя е дело на изънземни! Те използат огромната сила на земния магнетизъм и привличат кораби и самолети, които после вероятно изследват."
Д-р Дрегън определя трите предимства, които дава на извънземните този тунел:
"1. Техните летателни апарати използват шахтата като писта за приземяване за базата им на Земята. Така те могат незабелязано да излитат и кацат.
2. Посредством тунела, пришълците могат да отвличат хора и техника и да ги изследват необезпокоявани.
3. Ред природни явления, които извънземните хитро имитират, прикриват тяхната дейност."
И все пак: понякога извънземните връщат отвлечените хора и техника отново на земната повърхност. Така например през 1996г. военен патрул откри изчезналия преди три години ветроходен кораб "Адмирал Нелсън". На масата имало полупразни чаши с кафе. Не липсвало нищо от корабното оборудване.
Кухненският помощник Луис Марседо изпълнявал задълженията си на борда на товарен кораб, пренасящ банани, когато внезапно "морето започнало да ври."
"Горещи струи от пара и пепел изригваха на височина стотици метри и заплашваха да ни изгорят. Изведнъж ни заля вълна с огромна височина. Повече нищо не си спомням."
Луис е бил намерен на 200 километра от местопроизшествието, на един пясъчен плаж. Обяснение няма.