Влива се млада кръв и идеи в българската нация

Благодарение на успешната дейност на „Великолепната седморка”, оглавявана от министъра без портфейл Божидар Димитров, българската нация за година се увеличи със 17 000 българи.

Чаровен и провокативен министър Димитров е историкът, който успя да извади историята от аулите и научните кабинети, да напише увлекателни исторически книги с многохилядни тиражи. Предаването му „Памет българска” от години се ползва със завиден рейтинг, а българщината му кара хиляди българи да опознаят по-добре своят род, език, култура и минало. 

Като министър Божидар Димитров показа, че когато си действен и имаш позитивна политическа воля, можеш за кратко време да промениш живота и да подадеш ръка на 4 милиона българи, които живеят извън пределите на родината. В странство вече функционират 69 български църкви, 136 български училища, които получават субсидия от майка България.
Сайтът „България без граници” и журналистката Антоанета Титянова зададоха своите въпроси на министъра, благодарение на който има къде всяко българче да проплаче при кръщавка, а нашите баби и дядовци да запалят свещ и да се помолят за добруването и благоденствието на нацията ни.

- След година управление е време за равносметка. С какво може да се похвали министър Димитров и неговият екип? Наистина 12 месеца не е голям период, за поставяне на стабилно основи...
- Напротив. Поставиха се много стабилни основи в две направления, в които работи министърът без портфейл и неговия екип от 6 човека, наричани шеговито от всички „Свети седмочисленици”. Едното е установяване и заздравяване на контактите с българските общности в чужбина и подкрепа на техните сдружения, църкви, читалища.
- Колко са българите в чужбина?
- Тези от историческите общности са около 2.5 млн. Основно са съсредоточени в околните балкански страни – Албания, Косово, Сърбия, Гърция, Македония, Турция, Румъния и значителни общности в Украйна и Молдова, които са близко, но с тях страната ни не граничи.
Икономическата емиграция е още около 1.5 млн по цял свят, включително и в такива екзотични страни като Хондурас и Нова Зеландия. Общо взето са в САЩ, Канада, ЮАР и Западна Европа. Навсякъде е създадена болгарска църква – 69 на брой, като в Западна Европа има 37. Ние успяхме да осигурим заплати от 500 евро на всички свещеници, въпреки кризата, безплатни режийни. Повечето спят безплатно в посолските комплекси, там, където църквите са в градове, където имаме посолства и консулства.
- Разкажете повече за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина?
- Работим усилено и по програмата „Роден език”. По нея всички български училища получават субсидии. От 136 – 108 получават субсидии от 20 000 лв. За учебници, учебни помагала, заплати на учители... Тези, които не получават, не са кандидатствали.
- Най-големите ви успехи къде са?
- Те са по третото направление – даване на българско гражданство на тези, които желаят.
- С колко се увеличи българската нация?
- Със 17 000 души за година. Това стана благодарение на нов закон, приет от НС, който определи срок от 1 година, за да получи гражданство или отказ. Беше рационализирана системата, която обхваща 6 институции и координацията им стана по-добра: между министерство на правосъдието, Агенцията на българите в чужбина, МВР, ДАНС, Министерство на здравеопазването, вицепрезидент. Получен е добър синхрон в работата и то без да се увеличи нещатния състав успяхме да увеличим трикратно хората, получили българско гражданство от 6000 до 17000 в сравнение с миналата година. Важно е да се отбележи, че повечето са млади хора, които се преселват, живеят тука и тепърва ще имат деца. Така ще се влее свежа млада кръв и идеи в развитието на държавата и нацията.
- На какво се дължи нарасналия интерес за получаване на гражданство?
- Преди липсваше политическа роля. Под натиска на обществеността през 2002 г. е приет закона за българството гражданство, но това съвпадна с идването на власт на 2 правителства, чийто коалиционен партньор имаше обратна политическа воля и съзнателно бе забавян процесът. В резултат се роди една чудовищна корупция. Който искаше да получи гражданство бе принуден на плаща на недобросъвестни чиновници. Новият закон премахна всички тези възможности за корупция. Първо ликвидира фигурата на посредник – корумпиращият елемент в цялата система и второ определи срок. Той е сравнително минимален и едва ли някой ще плаща пари на корумпиран чиновник, като може да изчака.
- Много позитивна крачка са даренията по чл. 16?
- Въведохме дарение от 100 000 евро за хората, които искат да придобият гражданство по този начин. Засега имаме канадец и американец, женени за българки, които искат гражданство по сантиментални причини. Американецът дари парите си на Икономически институт, а канадецът на няколко църкви. Сега имаме 91-годишен австриец от арменски произход, който иска български паспорт и има заслуги, защото е построил със свои средства детска градина и старчески дом в Сливен.
- Толкова възрастен?
- Има и по-възрастен. В момента бай Митко Медникаров от Бразилия също кандидатска да стане българин.
- Нека се върнем в родината и да ви запитам – не отстъпваме ли на нашите предци, които в столетия на робство са строили църкви, училища и читалища, а ние сега все нямаме пари?
- Не трябва да се правят подобни обобщения. Има църкви и читалища, които се рушат, но моите наблюдения показват, че хората се напъват, събират пари, намират спонсори и възстановяват църкви и училища. Помагаме им с 10 000, 20 000, 50 000 лева, за да ги ентусиазираме. Ще приведа примери. Бях в Емона - селище с 14 000 жители и още 147 придошли, предимно от София. Нямат кой знае колко средства, но са добри организатори. Направиха спонсорска седмица през август, организираха благотворителни концерти на Васко Кръпката. Реставрирали са черквата „Свети Димитър”, а сега събират пари за новата - „Св. Николай”. Дадохме им 10 000 лв, макар че на тях им трябват повече. Вече са построили двора със собствени сили и пари.
В Странджанските села българите сами събират пари, като ние участваме с определена помощ. Ще дам за пример един монах, бивш брокер на „Уолт стрийт”, който възстановява цял манастир - Гигинския.
По моя информация 279 църкви се възстановяват, но не бива да се забравя, че църквите в България са над 6 000. Много от тях са в добро състояние. На много места хората дори отказват финансовата подкрепа. Казват: „Искам аз да я построя.” Подобно е положението с църквата в „Ситняково”. От нас е само свещената реликва - парче дърво от Светия кръст. В Иракли – също сами строят. Канят ни за откриването. Радостно е, че не всички искат помощ. Има трогателни случаи като в село Комарево. Там приспособиха старото училище в църква, въпреки че населението наброява 150 възрастни човека. Намерили са бизнесмени, излезли от селото. Ние ги подкрепихме с 14 000 лв.

- За какво основно искат съдействие и помощ българите в чужбина?
- Основно за църквите и училищата, което се отнася до българите от икономическата емиграция. Те имат финанси. По официални данни само за първото шестмесечие те са внесли 702 млн евро по банков път в страната, а на ръка - още толкова. Средно се смята, че внасят около 3 милиарда евро и така нашата емиграция е всъщност най-крупният чуждестранен инвеститор. Желаят по-добро отношение от страна на консулствата и посолствата. Искат неща, които не могат да се осигурят с пари – свещеници, устави, защото непрекъснато се формиран нови църковни настоятелства. Училищата искат учебници, защото закупените по програмата „Роден език” не винаги вършат работа. Има деца, които не говорят добре български език поради денационализация. Стандартните учебници не са на тяхното ниво.
Понякога откриваме проблеми, които не подозираме, че съществуват. Получихме писмо от Молдова с искане за компютри. Вече сме им осигурили 20 компютъра в училища и за Университета. Оказа се, че в 37 български училища няма нито един компютър. Как разбрахме? Питахме ги защо не са участвали в кандидат-студентската кампания. Отвърнаха, че чакат брошури. Сергей Игнатов е качил всичко на интернет страницата, а те нямат компютри.
- Гордеете ли се, че успяхте на 24 май за първи път да консолидирате в Рим делегацията на Русия, Украйна. Това не е ли събитие?
- Събитие е, разбира се. Ще се радвам, когато вкараме и така наречените македонци. Стана ми тъжно, когато няколко хиляди българи, руснаци и украинци пяха песни, химни и прославяха Кирил и Методий, а 50-ина представители на „македонската нация” стояха като наказани пред вратите на църквата и чакаха да дойде тяхното време да влязат.Те всъщност доброволно се самоизолираха.
- На Деня на Независимостта ще се проведе Първият събор на бесарабските българи. Вие и Държавната агенция сте патрони на този празник на хиляди бесарабски българи, които се завърнаха в родината.
- Това е голяма чест за мен, че украинските и молдовските българи ме сметнаха за достоен. Приех с радост тази чест. Това са едни от най-здравите и симпатични българи. При тях никога не е имало колебания, които се наблюдават при други общности като македонската, албанската, косовската - какви са, що са? Дискомфорта, в който са живели бесарабските българи, когато България е била съюзник на Германия по време на Втората световна война им е донесло много неприятности. И въпреки това те са си останали българи. Така че се гордея с това, че именно аз съм патрон на първият техен празник-събор.
- Горд ли сте с откриването на мощите на св. Йоан Кръстител и то във вашия роден край – в Созопол?
- Изключително много. Според информацията, че за по-малко от месец са минали над 100 000 поклонници - българи, руснаци, румънци...

Интервю bgbezgranici.com