Само че аз/републиканската шампионка Мила Игнатова, б.а./ съм си шампионка по природа и малко не знам! Та затуй се отдадох на слънчевата ваканция край морето със същото усърдие, с което се отдавах и на тренировките. От сутрин до вечер упорито се излежавах на пясъка, мажех се с плажно масло до припадък и четях в несвяст любовни романи за релакс , докато капна от умора.

. И така , докато най-накрая се усетих и си рекох:”А бе аз на почивка ли съм или...”И сама си отговорих:”Да, на почивка съм..Но ако искам да си почина хубаво, ще трябва здравичката да поработя по този въпрос. Без труд нищо не се получава, даже и почивката.” И така , лежа си аз упорито, напомпвам се сама със спортна злоба, гоня световното ниво в качеството на почивката, когато изведнъж при мене идва някакъв с вид на инкасатор, ”Не, този не може да бъде сваляч”, казах си наум.
- Добър ден! - вика оня и вади някакъв кочан.
Жегна ме съмнение.
- Пак ли ще плащам за чадър?Да не е на всеки час?
- Не, госпожо – чинно отговаря онзи. – Събирам таксата за слънчево отопление.
- Таксата за...
- За слънчево отопление.
Душата ми се отпусна.
- Обожавам мъжете с чувство за хумор. Тука ми се навираха едни мачовци с претенции, ама всичките ги разкарах. А вас...а тебе мога даже да те поканя под чадъра при мен .Сядай тука до мен, има място!
И услужливо се отместих към края на хавлията.
По лицето на оня , обаче, не трепна нито един мускул. Надраска набързо нещо върху страница от кочана и отсече:
- За пет часа консумация на слънчева енергия сметката ви е 500 лева.По 100 лева на час.
Нещо ми припари под лъжичката.
- Ама нали...тоест..Слънцето не е парно, все пак...
- Това е резултатът след изчисление на дяловото разпределение.Няма грешка.Тоя уред тук не греши – отсече оня и посочи някакъв миниатюрен уред, нещо средно между топломер и термометър, който беше монтиран към една от дъгите на чадъра.
Изведнъж осъзнах, че тоя тук не се шегува.И че не само изглежда, ами май наистина е инкасатор!
- Вие..вие от коя фирма сте? – запитах плахо.
- Тук е написано- гордо отвърна инкасаторът, каза „Довиждане” и си тръгна.
Взех разписката, взрях се в надписа най-отгоре и прочетох:: Акционерно дружество ”Слънчефикация”. Директор: Христо Ковачки
Станислав Марашки