Банер
Банер

 - Книгата на астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова ни показва как да яхнем щастието през идващите 12 месеца.

Станка Ангелова повече от три десетилетия чертае съдбините на хората и на страната ни. За първи път събра в книга пророчества, психологически съвети и любопитни факти за годината на Коня през миналото столетие и как тя може да промени живота на обикновения човек, както и на държавите.

Продължава...

МАРИЕЛА КАЗАНЛЪКЛИЕВА С "АВТОР НА ОБИЧ"

(МАРИЕЛ – ГАЛЯНА) е родена в гр. Плевен. Завършила е Софийския университет „Св.Климент Охридски”, специалност „Математика”. Любовта към поезията се заражда още в студентските й години. Тя е автор на поетичните книги „Царува обичащият лебед”, „Завий ме със себе си”, „Любовта не се дели”, „От обич дишам”, „Непобедимата любов” и „Ангелска милувка”. В стиховете й читателят усеща стойността, чистотата и обичта на красивата човешка душевност.Член е на Съюза на свободните писатели.
ТВОРЧЕСТВО:

АВТОР НА ОБИЧ

Моят свят с твойто име е минало,
но по него все още вървя.
Не поглеждам напред. Във камината
тлеещ въглен римува стиха.

Все за ведрата вечер от истини,
прекосили планети преди
със взаимна хармония в мислите –
обич грях неопитан роди.

В моя свят ли си Ти настоящето,
спряло в улица „Седем звезди”?
Във романса откривам горящите
за финал постоянни следи.

Моят свят с твойто име е бъдеще
със принцеса и принц в крепостта.
Пепеляшка от там е пропъдена,
само автор на обич е тя.


НЕ ИСКАМ ...

Не искам да бъда река,
бързеят мой да се губи в морето.
Добре е да бъда скала –
горда, величествена, напета.

И облак не искам да съм,
в мене да нося светкавици, гръм.
А слънце в лъчист хоризонт,
да раздавам надежди милион.

Не искам да бъда земя,
да попивам на бури сълзите.
Добре е да бъда жена
с име пречистено, с обич във дните.

Не искам да чувствам вина,
че подгласничка съм на съпругата.
Вълната затуй е вълна,
да се стопи тя безследно във другата.

Не искам да бъда стена,
да преграждам все пътя на вятъра.
Добре е да бъда с крила
като две птици със него във ятото.


ЛЮБОВТА

Музика нежна в звуци от арфа,
акомпанира тъжен роял,
нощен дует под цветната арка,
влиза любов – рядко срещан кристал.

Тя – любовта, не свири по ноти,
непредвидима сила и власт.
Тя ни връща вкуса към живота,
трепетен танц от ТОЙ и от АЗ.

Тя е магнита, който привлича.
Вечно ни вика нейният зов.
Мъдро никой от нас не обича.
Никъде няма мъдра любов.


СЕДЕМ ЛЪЧА


Тъжно лятото отмина.
Ново лято ще поръчам.
Но дори да е във зима,
то ще грее в седем лъча.

Първият ще бъде в синьо,
със цвета на небесата.
Вторият, горещ ще мине
с поглед пъстър по полята.

Третият е от дилема:
Нерешима? Разрешима?
Устни мъжки да превзема
със целувките на рима.

А четвъртият ще свети
със любов от боговете,
подарили ми букети
с чувства на самотно цвете.

Петият е малко сложен –
със поникнали въпроси.
Допирът е невъзможен.
Милост обичта не проси!

Ако шестият е маска,
не поемай смело риска!
Дай ми истинската ласка
на мелодия от диска!

Може би с прегръдка мъжка
ще разцъфна във любима
като роза казанлъшка.
В зимата и слънце има!

ВЪРВИ СИ


Върви си, с непокорния сън на смеха!
Върви си! Не искам да крача
върху минали стъпки в стиха.
Аз изгубих по пътя си здрача.

Защо след години се връщаш,
обеднял на любов и на смях?
Вечерта отдавна е свършила.
Гости няма, а няма и грях.

Вече няма снежинки във тихата
примирена съдба на плътта.
Аз съм само един клоун от нищото,
но със богатство – душа.

Върви си! Следата оставих на двора
да ръждясва или вкорени.
Колко пътища днес ми говорят:
„Крачки през нас направи!”

На пътя стоя и оглеждам
този чакан, мечтателен плод,
пълен с чупливи надежди
и укрепнал с горчилки живот.

 

УЛИЦАТА *

Очи на улицата спят
във тишината будна
и нямат страх от този свят,
за тях е тя безлюдна.

Тя – с взор на лампите студен,
непримиримо снежен,
друг път – с гирлянди украсен,
като за празник нежен.

Вървя сред дъжд от светлини
и суета коварна,
монети сбират две жени
с мелодия китарна.

Насреща идва младостта,
лети нетърпелива,
гори със смях и чистота
във любовта красива.

Крещи неправда в този свят,
без звук мечти умират.
В невидим, вечен кръговрат
живее си всемирът.

*Стихотворенията ”Улицата” и „Като Вечната Амбър” са
с Международна награда за поезия и франкофония „Европоезия 2011” на Асоциацията на Европоезия – Париж, Франция