Банер

 - Книгата на астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова ни показва как да яхнем щастието през идващите 12 месеца.

Станка Ангелова повече от три десетилетия чертае съдбините на хората и на страната ни. За първи път събра в книга пророчества, психологически съвети и любопитни факти за годината на Коня през миналото столетие и как тя може да промени живота на обикновения човек, както и на държавите.

Продължава...

МИЛЕНА ГАНИНА

Родена е на 1 януари 1970 г. в Казанлък, завършила е Училище за деца с нарушено зрение, а след това българска филология през 1995 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пише поезия и по стиховете си създава песни със своя музика. През 1998 г. Фондация „Чудомир” издаде първата й стихосбирка „Цветът на вятъра”. Нейни стихове са включени в сборниците: „Живея – стихове на автори, творящи в неравностойни условия” (2001, Авторско сдружение „Ахури”), „Докоснати струни” (2001, Литературно сдружение „Следа”, Пловдив), „Алманах на литературната продукция в Казанлък през 2005 година”.

Публикувани са нейни стихове във в. „Искра” – Казанлък, в. „Кураж” – София и в. „Роден край” – Одеса, за българите в Украйна. Изнасяла е с успех авторски концерти в народни читалища. Пяла е в хор „Акад. Петко Стайнов”, сега пее в Хора на софийските учителки.
Член е на Съюза на независимите писатели.

Награди: диплом на името на Чудомир, и диплом на конкурса „Европоезия – 2011”.

ТВОРЧЕСТВО:
* * *
Една след друга си летят годините
и времето зад мен расте, расте.
Но в моя път върви до мен – единствена,
божествена и дяволски невинна –
надеждата, че още съм дете


* * *
Духът ми се стреми към тебе,
той сам посочи те сред всички.
Прие за вечния си жребий
все теб да търси и обича.

Не аз, духът ми те докосва
случайно уж, във миг откраднат,
и – от гласа ти омагьосан –
потъва сред сияйна радост...

А аз съм само малка сянка,
която можеш да отминеш,
звезда, залутана във мрака,
вода сред пясъци пустинни.

И твойто светло име, образ,
завинаги във мен зазидах,
желая само да се стопля
и после тихо да си ида...

 

Лято

И сред градския шум аз ще чакам,
ще помня, ще търся
твойто светло гласче като зов
за живот, като дъх.
И където да съм, песента ти
безспирна и дръзка
ще ме грее по пътя далечен
към светлия Връх.

А когато животът ми свърши
и устните млъкнат,
и когато е все едно Времето как ще тече,
нека в сетния миг най-безшумно
при мен се промъкне
и запее над мен едно златно и лятно щурче...


* * *

Дори един, единствен път
да парнеш пръсти във звездите,
и небесата да кънтят
от твоите възторзи крити,

дори в секунда да прозреш
пулсациите на Всемира,
какво, че вечният стремеж
за светлина във теб умира?

Какво, че всичките ти дни
са пусти и че ще изтлееш?
За златния, единствен миг
си струва да живееш.