Снежана Галчева е родена и израства в София. Завършила е специалност „Българска филология”. Трудовият й стаж преминава в администрацията на БТК /Българска Телекомуникационна Компания/ - Център по електронизация и нови технологии. От дванадесет години живее и работи в САЩ и продължава да се занимава със своето хоби

– поезия и публицистични статии. Член е на Съюза на свободнит писатели в България от 2003 г., а през 2009 г . е съосновател и член на литературен клуб „Българско слово”- Чикаго, където е представяла поезията си.
„Мигове и вечност” е първата стихосбирка на Снежана Галчева, която излиза от печат през 1997 г., издание на Рекламно-издателска къща „Терарт”. В нея тя отразява естетическите си търсения и духовните прозрения, до които се докосва - кръговрата на времето, пулсацията на Вселената, събрана в шепа пространство и отделния миг, носещ информация за вечността.
Безвремието и вечността, минусът и плюсът, микро и макрокосмосът, вечните противоположности, където едното се съдържа и поражда другото. Противопоставяне и взаимодействие, противоборство и хармония – движещи сили по пътя за достигане на Истината.
До края на есента предстои издаването на новата й книга „Космични послания”.

ТВОРЧЕСВО :

ПРИЧАСТИЕ
Толкова години те търсих по земята –
преживях любови, в илюзии вярвах,
дори и в чудеса,
но и до днес сърцето ми търси
една любов все още непозната.

Една любов, дошла от небесата ,
родена в необятните простори
и усетила зова ми на душата –
към пространството вратата да отвори!

Защото не мога да затворя в рамка
нито твоята, нито моята душа,
дори вселената за тях ще бъде малка,
ако нямат свойта лична свобода.
……………………….
И зная, че когато по земята
един към друг пристъпим -
искрящото вино, което от очите ти пия,
за мен ще бъде като свято причастие!

Чикаго, март 2011

Какво от туй, че се разбих
и във Вселената се пръснах
като звезден прах!
За мен е важно, че звездите стигнах,
докоснах с душата си една мечта
и отново се събрах!

ЗНАМ, ЧЕ ПРИНАДЛЕЖА НА СВЯТ,
КОЙТО САМАТА СЪТВОРЯВАМ,
ЧЕ МОЙТА КРЪВ ПУЛСИРА
НА ВСЕЛЕНАТА ВЪВ ВСЯКА КЛЕТКА
И ЕХОТО НА ВСЕКИ УДАР
В ПРОСТРАНСТВОТО НА КОСМОСА ОТЕКВА!
И ЩОМ ЧАСТИЦА СЪМ
ОТ ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО ЦЯЛО,
ТОГАВА И ТО Е ЧАСТ ОТ МЕН!

ОЧИТЕ ТИ

Очите ти са като две Вселени,
изпълнени със висша форма на Живот!
Понякога са тъжни,
като дървото –
неуспяло да превърне
цветовете в плод!
Когато са щастливи – заблестяват
и като океани –
на Слънцето светлината отразяват!

Очите ти са като две врати,
през които до душата ти се стига.
Често вратите затворени остават,
защото там -
само като във свят олтар се влиза.
Понякога открехнати са леко
и аз на прага им заставам.
Не бих пристъпила навътре
без покана,
без да са за мен отворени широко!

ПЕЙЗАЖНИ ИМПРЕСИИ
В будни часове, щом притворя си очите,
виждам на Рила снеговете и над тях звездите,
пръснати в небето, като бисерни зърна.
На Пирин върховете магнетични,
като във фокус събрали,
мечтите на истински хора с големи сърца!
На Родопа песните лирични,
през вековете дошли, чак от
Орфееви времена.
Езерата с кристалната вода,
на поляните най-синия синчец,
на София праха и светлините,
в крепостите съхранила
духа на стария Средец!
На Витоша лалето и полите,
в които майстор от Бояна
църква съгради,
на Калоян и Десислава
земни образи изписа,
но като икони освети!
Митовете от Балкана сбрани -
за змейове и руси самодиви,
за Шибил и Индже войвода,
за хайдути и българки красиви,
за ханове и гайди с игриви звуци... –
легенди, през времето дошли,
с песента на Йовковите шарени каруци.
Вълшебството на Черното море!
И макар да го наричат Черно –
светлината и слънцето събрало –
светът се отразява в него,
като във вълшебно огледало!

Март 2009, Чикаго

РОЖДЕСТВО

Вселената празнува свято Рождество
и сякаш тя самата става по-добра.
Дори звездите скриват своя блясък,
за да си припомним Витлеемската звезда!
Земята – цялата притихва
и всеки разум замълчава,
за да чуе вестта пресвята:
Бог се ражда на Земята!
Човекът празнува радостта голяма
и в една вселена той превръща се тогава,
но само светостта на молитвата и хляба
с подвига на Божията Майка го сродява!
И всяка празнична трапеза
Бог дарява щедро с благодат –
и подсладената ракия,
и хляба с чуден аромат,
и домът на всеки – беден и богат,
с горящата свещичка пред една икона.

В такава свята нощ
наистина се раждат чудеса,
но какво по-свято от това,
когато душите се пречистват
със своите малки рождества.

Благодаря на всички,
които по Пътя вървите до мен -
мълчаливи, заети, понякога лоши,
но неизменно ден подир ден!
Благодаря на всички, защото ви има...
Не, не се разделям с никой,
просто нещо от мен си отива.

Благодаря за всичко,
с което Животът ме срещна –
за хубавото, затова че беше,
за лошите, на които простих.
Благодаря за всичко,
защото го има...
Не, не се разделям с нищо,
Може би някой от мен си отива!