Калина Няголова е родена в София в семейство интелектуалци. Тя е оперна певица със известност, у нас и в чужбина,кадето е пяла с различни знаменитости,между които е световноизвестният румънски оперен певец Николае Херля.Правнучка е на известния български композитор Емануил Манолов. Завършва Музикална Академия в София при проф. Георги Златев- Черкин.

Калина Няголова е Лауреат на различни фестивали и еносителка на два златни медала.Има издадени няколко компакдиска.Преди Музикална Академия тя завършва в СУ“Климент Охридски“ френска и немска филологии.Работи в отдела „Връски с чужбина към Съюза на архитектите в България“ и като преподавател по френски и немски език във Вишето военно строително училище София. Още от най -ранна възраст се занимава със писане на проза и поезия.Има редица побликации в пресата – статии по повод годишнини на видни наши и чужди музикални дейци и множество стихотворения в различни вестници и списания.През 2006 г. Издава стихозбирката „ЗОВЪТ НА МОРЕТО „ от 204 стихотворения, в които рисува прекрасни морски пейзажи,в които мноно честосе явяват различни синволи на задълбочено наблюдавани житейски истини.През 2009 и 2010 година участва в международен конкурс в Париж ,Франция кадето печели две награди за поезия и франкофония.

ТВОРЧЕСТВО:

МОРЕТО

Незная по – прекрасен кът омаен
От Черното море
И по- потаен път безкраен
От луното небе.

И по – вълшебна нежналюлка
От морските вълни,
С по – нежна музика цигулка
От набраздените води.

Ветрецът край морето- пръсти нежни
По струните на лира,
от сините дълбини безбрежни
Копнеж и страст напира.

Копней, вълнувасе морето,
Дори на вид когато спи.
Най- пламенно зове сърцето,
Когато видимо мълчи.

КАРТИНА СЛЕД ДЪЖДА
И след като дъждът утихна над морето,
И мъката, събрана в душата на небето,
Морето приюти чрез сълзите – порой,
Настана свеж следобед след утренния зной.

Окъпана гората замислено мълчи
И слънцето отново целува я с лъчи,
Затихвайки в клонакаветрецът лек шуми
И птичка нежна песен затрогващо реди.

По листата- бисерни капки – сребърни сълзи.
По морето сребросиньо- мънички вълни.
Класовете натежали галят морските бразди.
Претихнала земята диша и мълчи.

НОЩТА КРАЙ МОРЕТО
Обичам я нощта
И всичките и тайнства.
Обичамя нощта и с мрака,
и с неизвестността,
с луната и звездите,
със светлините, препълзели в клонака,
за да нарисуват сенки.

Обичам я нощта!
и тъмнината черна,
и черното небе,
и черните дървета с черните листа,
и черното море с черните води,
и черната земя,
и дори страха от тишината на нощта.
Международна награда за поезия и франкофония 2009,Париж,Франция