ИЗЯВЯВА СЕ КАТО ТВ ЖУРНАЛИСТ И ДЪЛГОГОДИШЕН СЪТРУДНИК НА БНТ-БЪЛГАРИЯ , НА RAI , TV LA 7, НА MEDIASET-ITALIA.
КАТО КИНОАКТРИСА ИМА В РЕПЕРТОАРА СИ ОКОЛО 50 ИГРАЛНИ ФИЛМА ,СЕРИАЛА И КОПРОДУКЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ИТАЛИЯ, ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ, САЩ. В ИТАЛИЯ ИМА АКТЬОРСКИ УЧАСТИЯ И В ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ - НАЦИОНАЛНИЯ ТЕАТЪР В РИМ.
ХОРЕОГРАФ И ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО КЛАСИЧЕСКИ И ДЖАЗ БАЛЕТ В ИТАЛИЯ И БЪЛГАРИЯ.(БНТ, МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ-СОФИЯ)
В ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ КИНО И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРОДУЦЕНТ В ИТАЛИЯ И БЪЛГАРИЯ.
ПИШЕ СТИХОВЕ ОТ 30 Г., ИМА ИЗДАДЕНА СТИХОСБИРКА НА БЪЛГАРСКИ И ИТАЛИЯНСКИ ЕЗИК /ИЗД. ИВАН ВАЗОВ-2001 Г./ПРЕД ИЗДАВАНЕ НА ВТОРА СТИХОСБИРКА В ИТАЛИЯ И В БЪЛГАРИЯ,
6 СПЕЧЕЛЕНИ НАГРАДИ НА ЕВРОПЕЙСКИ И ИТАЛ. КОНКУРСИ ЗА ПОЕЗИЯ - 2000 , 2007, 2008, 2010 – първа награда. ПУБЛИКУВА В БЪЛГАРИЯ И В ИТАЛИЯ.
-Член на Италианския Нац. Орден на журналистите и на С Б Ж.
- Член на Журито на Италианската Филмова Академия – за наградите Давид на Донателло на итал.кино.
-Президент на Асоциация Артемидия, Италия – Популяризира българските автори в литературата, поезията и музиката.
- Основател и управител на продуцентските фирми – “Студио`89 Интернешънъл” еоод от 1993г. и на“Adria film & Communication” s.r.l. , Roma от 2003г.
Цитат от стихосбирката “Молитва за живот “ : Родена съм на Дунав – в Лом и съм израсла в полите на Балкана – във Враца. От вечната общност между тази велика река и тази мощна планина - до несломимото единство на изкуствата, любовта към които ме съпътства цял един живот и съзижда съдбата ми - танц,музика,кино,театър,поезия, за да ме отпраща по широкия свят да величая страната си, тази малка,смела и древна България - моята майчина люлка!
Аз – плаха наследница на Орфей и Ботев!
ТВОРЧЕСТВО:
КАТО НАШЕ ЗНАМЕ
Кирил и Методий!
Имена свещенни,
имена безценни,
имена водачи!
На култура и памет безмерна,
на ценност на малък и горд народ!
На стойности древни
и сила отколе замрели...
Имена равностойни на нация,
на обич и памет,
на общност и чест,
на вечност българска!
Аннабел
15.5.2010
Рим
ЛУНА
Луната... Днес!
Пълна е.
Голяма.
Като майка е,
Която гледа,
Бди!
...Има лунна светлина...
Да... Аз съм!
Гледай ме!
Мисли ме!
Аз съм, която те следва
навсякъде по пътя ти.
Аз – която идва близо
и после надалече бяга -
ранена, невярваща...
Аз - уловена, наивна.
Аз – единстена, твоя само.
Завинаги.
Аз – лунна светлина!...
Анабел
-Получила 2 награда на Европейския конкурс за поезия и култура, гр. Лече, Италия, март 2007
ТЕАТЪР
Кулиси, рампа...
Смях и сълзи неизбежни...
Трепет, унес и цветя,
гръм на нестихващ салон,
усмивки, докосване, близост
и пак самота...обреченост,труд...
Смелост - да победиш злонамерени пажове,
лихи погледи, скрита ирония.
Дързост – да бъдеш,
да те задъхва животът.
Вяра – в успеха, с мъка роден...
Но звънва душата там в залата тиха,
очите трескаво те следват,
пулсират редовете победени.
Това си ти, светът укротен е!
Анабел
МОЯ СТАРА ЛЮБОВ
На Пловдив
... А шуми,шуми Марица,
огряна от слънце и спомени
и светят Тепетата
измити от късния хладен октомври.
От всеки ъгъл и покрив ме гледат
годините изтекли
между мен и теб,мой Пловдив!
И радост и сълзи
и начало блеснало
и болка и деца
пораснали отколе...
... А аз , израслата в полите
на суровия Балкан,
пристъпвам пак, за сетен път пленена
от ласките ти майчини, тракийски
величави, български!
Отново тук съм,
в твоите прегръдки, Пловдив!
Стари мой приятелю,
Закрилие и памет моя!..
Аннабел
30. окт.2007
Пловдив
Фестивала Златна ракла
КАН
Винаги е хубаво да си в Кан.
Животът е хубав.
Каквото и да правиш, в приказка си сякаш!
Всичките Не забравяш
и спомените ти са само Да
от твоето дребнo съществуване.
Дишаш с пълни дробове
и всички липси конпенсираш,
поне на пръв поглед изглежда...
Правиш снимката на живота си
с Брад Пит,
но после файлът е повреден...
Работиш честно, вдъхновено,
като мравчица в редица,
но червения килим го няма и на сън дори...
И тогава живей пълноценно живота си,
наслади се на тази илюзия,
дишай свободно!
Стъпчи всичко останало
и жив остани
в твоята действителност,
изпълнена от вечните ти сънища
и живей, живей, живей!
Аннабел
София
МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН...
Един ден На О.Фалачи
бих искала да ме събуди
мисълта за мир,
за този наш измъчен,
така очакван,
окървавен, нечовешки,
но...мир, никога вече война!
Кой знае,
дали някой ден ние -хората-
ще бъдем
пораслите,
мъдри,
пълни с любов
към тази тук, където дишаме-
смайваща,
блестяща
синя сфера,
нашата Майка Земя?
Кой знае?
Това е сън, очакващ своето рождение,
да бъде бранен още…
от хищния звяр в нас,
разглезените ù деца!
Кой ли знае?...
Ние само!...
Аннабел
21.10. 2007
Рим-София
...Печели 1à награда на Европейския конкурс за поезия и култура –
в Лече, Италия , март 2010
|