Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Крася Титянова - С пулса на времето

Крася Титянова е поетеса, журналистка и кинопродоцент. Родена е в София завършила СУ „Св. Климент Охридски“ -  специалност журналистика. Специализирала в Международния уневерситет в София – мениджмът и маркетинг на телевизионни програми. Работила е над петнадесет години в БНТ като редактор в Дирекция “Културни и образователни програми“. Автор и редактор е на над 200 телевизионни филма, излъчени по Българска национална телевизия. Водила е на живо в телевизионен „Канал 2001“ две едночасови рубрики седмично, автор и водещ е на повече от 150 предавания.

Управител е на издателска и продуценска къща. Създател и директор е на детски вестник „ Вяра за нашите деца“. Още от детска възраст Краси Титянова пише и публикува стихове. Написала е поемата за деца  „Приказка за патилата", преведена на четири езика.
Автор е на стихосбирките „Нестинарска Благородица“, “С чуждо слънце в очите“ ,  „Душата ми е храм", издадени на български и италиански. Носителка е на много наши и международни престижни награди: на Комитета за телевизия и радио, на Съюза на българските журналисти - „Златното перо“, за активна журналистическа дейност, на Съюза на българските писатели - “Народен будител-2009“ за цялосно творчество, литературна награда за поезия „Петър Алипиев“, 9 международни награди за поезия от Центъра за Европейска култура “Алдо Моро“- Лече, Италия, Международна награда за поезия „Вива востра“- Анкона, Италия и  3 международни награди за поезия и франкофония на Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в Париж, Франция.
Председател е на Салон за култура и публицистика „Журналист“ към СБЖ , член на УС на ССП, а от 2015 г. е член на Съюза на българските писатели. Делегат е за България в Асоциацията за Европейски срещи и Евпопоезия в Париж, както и на международния съвет на детската книга - IBBY. Тя е сред учредителките на Дамски литературен салон „ЕВгения Марс“, председател е на Журналистическо дружество „Мридияни“ към СБЖ, художествен директор е на детското списание „Нова Зорница". Автор е на над 100 предавания, излъчени по БНР и на стотици пубрикации в различни периодични издания.


 

ТВОРЧЕСТВО


НЕ НОСИ РАДОСТ ЕСЕНТА


Не ме пази от слънцето поне ...
Ти знаеш , аз не нося шапки .
Понесла дните си на рамене ,
не се страхувам от дъждовни капки.

Трептят от пеперуди и пчели
ръцете , носещи зората бяла.
Докосвам аз – какво че ме боли -
с ранена длан на времето рояла.

Ти искаше да остарея – в ден,
Когато спре мелодията свята,
с виновните ти думи потопен,
сред късните сезони на душата.

Страхува се от моя дъх свещта,
сърцето сеща сред гърма на бури,
как тихичко загръхва пролетта,
сред шепота далечен подпури.

Не носи радост есента...Простор
Не носят слепите зеници,
Тежи ми стайния интериор ,
Дори и двора с отлетели птици.

- Междуналодна награда за поезия Лече Италия

 

РОДЕН ПРАГ


Какво че, времето лети в неспирен бяг?
Какво че, бързичко годините минават?
Отново съм пред тебе роден прог ....
Отново небесата твои в мене оживяват ....

Докосвам с поглед гордия Бълкан.
Обралите с пъстар, пухкав мъх гори.
Играят с косите ми без свян ,
изгрева и вятъра в ранните зори.

Прегръщам отдалече белия Пирин.
Потъналите в златен клас поля.
Пенливите води на Дунава омайно син
И Подбалкана с китните села.

Кадето и да съм : сред ледени лавини,
от полюсите чак до древния Олимп,
с камила по безкрайните пустини,
на лодка край пленителния Крим,

усещам дъх на рози и брашляни,
потънали в море от синкав мрак,
плувам сред горите и зелените лиани,
към теб, обичан роден праг.

-Международна награда за поезия и франкофония - Париж Франция.

 

ВЕНЕЦИАНСКА СОНАТА


Оазис от море, старини замаци и суша.
На хоризонта залеза преспива ни с лъчи.
Венеция – луната като ореол над теб се спуща ,
да покрие катедрали , площади и дворци.

Край фара стар времето за теб е спряло.
Легенди , паяжини златни вият се над мен .
В далечината чувам старото крепало,
възвестява изгрева на утрешния ден.

Плуват глароси , гондоли и моряци.
Гали вятъра притихналите чудеса.
Карнавали, маски, огнени маяци,
изпълват с полах старинните места.

Трептят объркани луната и звездите.
Притваря мигли щастлива вечерта.
Не ще забравя страната на мечтите.
Италия- целувам хората и твоята зора.

-Международна награда за поезия “ Вива востра“- Анкона Италия


ВЕЛИКДЕНСКО ЩАСТИЕ

Дълго бродим по здрачните улици,
събрали в шепи слънца и лъчи.
Слети под ухайните люляци
Дишаме двама със звезни очи.

И вървим без да мислим за бурите,
ръце спрели с любов се крепим.
Ако паднем , то с плам от лазурите
като капка роса ще пламтим.

С колко сълзи мига сме изкупили!
Ще трептя с твоя глас до зори!
Долу „Невски „ примамва ни с куполи,
Черни връх горе звезно гори.


И опити с априлско причастие,
ще вървим без да знаем къде....
Там , където велигденско щастие
с пътя пролетен ще ни изведе....


Зная светци се тешат с теословия!
По щастливи сме с тебе от тях!
С ореол венчава ни София,
а пък Витоша – с гибелен грях.