За дни през изложбената зала в Дом на културата „Средец“ преминаха стотици граждани, десетки изтъкнати художници, писатели, артисти и колеги на Татяна от Националната телевизия. С емоционално слово проф. Ивайло Мирчев откри изложбата на една от най-популярните телевизионни водещи Татяна Титянова: „Чаровна, красива и на всичко отгоре – талантлива, за съжаление си отиде жестоко, нелепо и много рано.“

След него щафетата на спомените пое издателят-журналист Валентин Марков, като припомни свое интервю с нея: „Светлината на Таня, нейната устременост и борбеност се върнаха при нас чрез тази изложба. Благодаря й!“ Председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова добави друг щрих от краткия, но пълнокръвен живот на Титянова, която в своя кратък 28-годишен живот завърши и второ висше след Художествената академия – Факултета по журналистика към СУ „Кл.Охридски“.
Изложбата бе планирана за миналата година - 60 години от рождението на Татяна, и трябваше да бъде открита от нейния професор Светлин Русев. Но кончината му отложи събитието. Настоящата експозиция стана факт за седмица и бе похвално, че проф. Ивайло Мирчев пое ден за ден откриването, като неговото присъствие не е случайно: „Били сме заедно 6 години и половина. Така се случи, че ни се пресякоха съдбите по един интересен начин. Татяна стана студентка в Академията в класа на проф.Светлин Русев, а аз бях млад асистент.
Таня бе едно слънчево, красиво дете, много прекрасно момиче, иизключително сърдечна и очарователна и на всичко отгоре, не толкова често срещано, но дори и талантлива, защото заниманията на красивите момичета са в друга посока и те много не се занимават с трудова дейност. При нея не бе така.
Тя имаше някаква странична заетост (ражда дъщеря си Краси, работи в БНТ), беше и трудно да идва и въпреки всичко го правеше с голямо удоволствие - идваше да работи в ателието.
Незвисимо, че показаните произведения са малко, но е очевидно, че има способности и едно определено дарование. От нейните близки разбрах, че много от нещата са пропаднали, но няма да говорим какво й се е случило. Целият й живот бе едно страшно нещо.
Много неща ги няма тук и поднесени в този мащаб не могат да покажат какво представляваше живописта на Таня. Но за изкушените от живописта има някои неща, които са с много сериозно достойнство – нейния автопортрет, тези на пръв поглед мрачни, но всъщност изградени в една много сложна тоналност картини, което говори за наистина рядко дарование. Трудно се среща човек, който може така интересно да бърка боите, така че да измъква сътояние от тях. А състояние определено има особено в тези портрети.
Картината с конете, които определено са незавършени, са с една вътрешна експресия, един вътрешен живот, който може да направи само роден артист.
Разбира се, виждаме и една чисто женска линия - малко сантиментална, малко романтична, но защо пък не?!?
За съжаление нейният живот бе прекъснат по един изключително жесток и нелеп начин. Може би Таня щеше да направи интересна кариера като художник, независимо, че тя стоеше прекрасно на екрана. Ние всички я помним като лице от телевизора.
Добре е, че нейните близки се опитват да съберат парчетата и да ги поднесат по този начин, макар и много скромно, но въпреки това присъства нейната енергия тук. И ако има нещо различно извън този грешен свят, може да зарадваме душата й, че отново е с нас и имаме възможност отново да я прегърнем….макар и с маски.“, сподели проф. Ивайло Мирчев и поднесе цветя пред бюста й в галерията на Дом на културата „Средец“.

Ето какво каза пред вестник "Телеграф" сестрата на легендарната говорителка и художничка Татяна Титянова - популярната журналистка и писателка Антоанета Титянова, член на УС на Съюз на българските журналисти, член на Съюз на българските писатели и носител на много множество отличия за журналистика и публицистика.

Сбъднахте мечтата на сестра ви да покажете картините й 33 години след смъртта й, защо точно сега?

-Сбъднах мечтата на сестра ми до покажа таланта й на художник. Татяна искаше да изложи картините си в Бубур, Париж - далеч не съм сбъднала желанието й. Не съм показала картините й, а само незначителна част от тях. Водейки концерт на 21.09.1988 г., потвърждават датата на първата й самостоятелна изложба – 7.11.1988г. Татяна събра картините си и викна фотограф да ги заснеме. В изложбата бяха показани тези 30 фотоса. Оттогава е и последната й снимка – от 23 септември 1988 г. с бебето, картините, цветята от концерта зад гърба. На следващия ден я намират убита, повеждат дело за „убийство срещу неизвестен извършител“ и полицията запечатва апартамента. В него останаха доста от картините. Част от тях са хвърлени на боклука със статива и боите, които хората събирали.

Винаги съм желала да покажа сестра ми като художник. Като говорител всички я помнят. 2016г. художниците от  класа на проф. Светлин Русев направиха изложба „На учителя с любов“ и експонираха нейна картина. Тогава проф.Русев се изказа изключително ласкаво за сестра ми. Той обичаше учениците си, както и те него. За 30-годишнината от гибелта на Татяна помолих професора да ми помогне за изложба и той се съгласи, но месец след това на 26 май 2018 г. почина. Планът пропадна. Възобнових усилията за 60-годишния юбилей – 2020 г., но Covid-ът попречи. Знаете, че галерия се запазва година напред – не е така просто.

Тази изложба стана по чудо. Седмица по-рано нямах представа, че ще я има. Видях галерията в Дом на културата „Средец“, попитах, написах молба до Лилия Тошева, позволи ми, за което й благодаря и… много хора ми помогнаха. Без тях нямаше как да стане – без проф. Бисера Вълева, хореографа Христо Станков, Иван Недялков, издателя Валентин Марков… Обадих се в петък на проф. Ивайло Мирчев с молба да я открие. Каза ми: “Планира се година напред, а вие ден за ден“, но прие и съм му признателна от сърце. Окачвахме картините часове преди откриването, а последната картина дойде в последния момент – донесе я адвокат Силва Китанова. Преди това във фейсбук Ирина Делина съжали, че е в САЩ и не може да даде своята картина-подарък от Татяна, но я донесе дъщеря й Аврора. Така че бих нарекла тази изложба „чудесата съществуват“. Откриване заради Ковид обстановката имаше всеки ден – през галерията минаха стотици души – колеги от телевизия, съученици, творци, всяка вечер имаше концерти на живо. За първи път видях зрели мъже и художници да плачат. Благодаря на всички и разбирам защо вече 33 години за Татяна се пише – толкова приятели има, толкова хора я обичат всеотдайно. Чета спомените им, посланията им и не мога да спра сълзите си.  

 Каква е истината за смъртта на сестра ви?

            -Изведена е в полунощ от дома й заедно с бебето, което е хранено, докато са пребивали майка му и са я удушили. Към 5 часа сутринта са я захвърлили нескопосано зад блока и са оставили кърмачето. На сутринта съседката Янка Савова, тя бе на изложбата, я вижда от балкона и се обажда на полицията с думите „Жена лежи зад блока“. Вика другите съседи. Всички са категорични, че няма отворени прозорци, че Татяна има синини по китките, по шията, че лежи като заспала на 8 метра от блока и няма кръв под нея. Идва д-р Пламен Миланов от „Бърза помощ“ и констатира, че е удушена и няма вид на паднала. По сведение на съдебната медичка – „че има много следи от насилие“, делото е поведено като „убийство срещу неизвестен извършител“. Направен е оглед и никъде не намират следи от Татяна, прозорците са затворените и заковани. Намират парче от колана, не се знае къде е другото и т.н.

На местопроизшествието, без да са викани, идват служители от службите, които започват да аранжират трупа и да плашат хората. Сменят се над 10 следователи, които отказват да „самоубият“ сестра ми. Накрая делото го поема съученик на съпруга й и я „самоубива“ от 8 етаж. Следователят отказваше да разпитва хората. Затова както аз, така д-р Миланов от „Бърза помощ“, шофьора, съседите и десетки свидетели пишехме сами показанията и ги носехме нотариално заверени в следствието. Така прокуратурата отхвърли твърдението, че сестра ми е „скочила“ от 8 етаж. Нов следовател я самоуби от 4 етаж. И това бе опровергано като невярно. Тогава измислиха „първата“ биомеханична експертиза и хвърлиха сестра ми от 46 метра – от 16 етаж, но се доказа, че прозорецът е бил закован и следващото следствие я „хвърли“ от 13 етаж. Тогава в 1995г. районен съдия унищожава много от томовете по делото, за да го потулят, което е закононарушение. Така делото на Татяна Титянова не е прекратено по давност, а защото следствието и прокуратурата са извършили нарушение на закона. При ексхумацията на сестра ми се доказа, че е удушена – видя се, че подезичната й кост е счупена. Убийството на сестра ми Татяна Титянова и досега е най-големият срам за българската прокуратура.

 Какво ви кара да мислите, че Татяна е знаела, че ще бъде убита?

-Тя говореше и пишеше, че зълва й и мъжът й са „мафия и всесилни“. Има десетки показания на свидетели за заплахите срещу нея – собственоръчно подписани. Дори на изложбата един от операторите, с който е дежурела, разказваше как е чувал заплахи по неин адрес по телефона, как Таня е пребледняла и се е опитвала да запуши слушалката.

Пред много хора, както и на мен, преди убийството казваше: „Сега семейният съвет се е събрал да реши какво ще правят с мен“. На 21 септември – 2 дни преди убийството, казва тревожно на адвокат Китанова, че „са тук и искат да ме унищожат“.

Майка ми и баща ми живееха при нея, за да я пазят, но родих на 22 септември, и това попречи да се замине от София веднага.

В деня преди убийството моли няколко души да се обадят към полунощ да видят как е, но те не го правят. Търси помощ от колежки и влиятелни хора, които имат връзки с Тодор Живков, за да й помогне.

Татяна самата е написала за заплахите срещу нея и написаното бе дадено на следователите: „Това са каратисти, …, няма да им мигне окото да убият човек“. Често я привикваха разни служители в Първо РУ да я плашат, че ще я затворят, имаше опит да откраднат детето й. Между другото освен колеги от БНТ, приятели, проф.Светлин Русев и мнозина от Художествената академия, с които е била по цял ден, също говорят за тормоза над нея.

 Какво съдействие е търсила Татяна, за да предотврати злощастните събития и защо според вас не е успяла?

-Не успя, защото родих на 22 септември и Татяна реши да замине след 2-3 дни да се скрие, а те я пребиха и удушиха на следващата нощ на 23 срещу 24 септември. На 21 септември тя казва на адвокат Китанова, нейна приятелка от детинство и кръстница на Глория, че искат да я убият. Нейният съпруг Петър Китанов бе адвокат по бракоразводното дело на Таня, което тя водеше и според свидетелка е казвала, че „е събрала документи и ще го вкара в затвора“. Търсела е помощ и от адвокат Иван Китанов, който никога не се примири с мисълта за нейното убийство и не спря да работи по разкриването му. През 1990 г. към него се обърнал италианецът Франческо Граци и казал, че разполага с видеоматериал, свързан със смъртта на Татяна. „Твърдеше, че е станала свидетел на афери у нас и затова е била убита. Поиска 100 000 лв.“ и затова Китанов се обърна към следствието, но то не желае да търси истината за гибелта на Татяна.

Татяна е търсела многократно помощ и от адвокат Корнажев, който е неин адвокат при първото бракоразводно дело 1982 г., което спира защото я заплашват, че ще лъжесвидетелстват в съда, ще й вземат детето, непрекъснато я привикаха в Първо РПУ да я заплашват. “Сигурен съм. Татяна Титянова бе убита“, категоричен е адвокат Корнажев, което пише в последното си интервю.

За заплахите над нея и побоищата, наръгването с нож, свидетелстват десетки нейни колеги, приятели и са ги описали в нотариални заверени показания. Следствието ги има, но унищожи томовете 1995 г. неправомерно и заради това спря делото за убийство, а не по давност. Имаме писмо от Прокуратурата за нарушението. За директните заплахи говори сега на изложбата и операторът Динов, съседката Янка Савова, която първа вижда убитата ми сестра и вика милицията. За никого не са тайна нито заплахите, нито побоищата и насилието над Татяна. Който иска, може да прочете десетките показания от очевидци.

 Какво е казала Ванга на майка ви?

-Майка два пъти е ходила при Ванга за Танчето. Първият е седмици след убийството, когато пророчицата казва: „Убита е! Убита е! Отровте гроба, мъртвото ке проговори! Мъжо й защо е бил тука…“ При нас шока от случилото се бе толкова голям, че ние не се интересувахме кога и как се е върнал мъжа й. Напротив, поканихме го, но той се дистанцира и заведе срещу нас куп дела с цел обогатяване. Например мен ме съди, че в деня на смъртта съм „крала“ вещи. Аз не отидох в районен съд, защото предстояха поредица от операции на бебето ми. Явих се на градски съд и веднага махнаха обвинението, като дадох бележка, че съм била в родилно отделение. Иначе лъжесвидетелката им така ме бе наклепала какво съм „крала“… Направихме както каза Ванга – ексхумация и се доказа, че Татяна е била удушена – доказа се, че е счупена подезичната й кост, което е 100% доказателство за удушаване. Колкото и следствието да криеше снимките от местопроизшествието, ни намери д-р Миланов от „Бърза помощ“ и заедно с много свидетели даде нотариално заверени показания, че Татяна няма вид на паднала от блока, на 8 метра е, че под нея няма кръв, прозорците са затворени, а по шията й  са видни синини от душене, което говори за удушаване. При отравянето на гроба се видя, че с Татяна са погребани и веществените доказателства - халатът, с който е намерена мъртва, е нарязан и натъпкан в трупа.

 Виждате ли и намесата на някакви свръхестествени сили в цялата ситуация?

-Не. Става дума за няколко корумпирани служители – от следствието, от прокуратурата, от съдебна медицина, от Държавна сигурност, които прикриват престъплението. Държа да кажа, че на нас са ни помагали адвокати, следователи, служители на МВР и прокуратурата, съдебни медици. Всеки, който е отворил делото, веднага ни е казвал, че става дума за жестоко убийство. Очевадно е! Ние се борехме 3-ма души – аз, татко и майка. Как мислите, че щяхме да успеем, ако зад нас нямаше много честни хора и специалисти, като проф. Цеков – завеждащ съдебната медицина в Плевен и колегите му, проф. Грозева – завеждаща съдебната медицина в Стара Загора и колегите й, проф. Лазаров – завеждаш съдебната медицина във Варна и колегите му, които в зората на демокрацията не се поколебаха да дадат експертизи, че сестра ми е жестоко убита. От 1988 г. проф. Вакарелски като независим експерт се противопостави на лъжите при ексхумацията на платените експерти и не подписа техните лъжи. Преподаваше години наред в Правния факултет убийството на Татяна като най-голямата измама на държавата. След него продължи да го прави правистът проф.Цеков. Адвокатите Корнажев и като министър на правосъдието, както и Иван Китанов бяха поели като лична кауза да излезе истината за сестра ми, че е жестоко убита.

 Защо толкова години тази смърт е неразкрита? Толкова много се говори и пише, а продължава да е все така.

-Смъртта на Татяна е неразкрита, защото никой нито 1 ден не работи да търси убиеца й. Още първият ден е наредено да плашат хората да не говорят, да изкарат сестра ми, мен и родителите ми луди, да ни запушат устите. Мъчно ми е за следователя, повел делото като убийство. За разлика от него сега на един от най-високите постове в държавата е човекът, който бе просто следователче, но я „самоуби“ от 4 етаж, което се доказа, че не е вярно – така направи скок в кариера. Прокуратурата до днес – това са 33 години, не е излязла с решение как е настъпила смъртта. Едно е 100% ясно, че Татяна не е паднала зад блока, в който живее. Някои пишат за мистерия. Такава няма. От първия ден се знае, че е бита, влачена и удушена. Знае се кой стои зад убийството й, както и кой го прикрива. Човекът – С.В., почина от Ковид тази пролет и знаеше, че е допуснал грешка, но тогава е действал от емоционални подбуди. Има извънбрачен син от поръчителката на престъплението и тя го е манипулирала с невярна информация. Татяна я изгони о дома си и веднага започнаха да я заплашват.

 Кой и защо има сметка да крие това убийство?

-Не се крие. У нас има много забатачени дела. От 1995г. не можем да го подновим, защото Прокуратурата отговори, че липсват най-важните томове с документи. Можехме да осъдим държавата и…? Българските граждани щяха да ни платят кръвнина, докато убийците й си живеят необезпокоявани.

Не случайно ЕС ни атакува по точка „правосъдие“. Как си представяте, че прокурор ще разследва колегата си от съседното бюро, че е поискал от нас подкуп? Зам.-главният прокурор ни рекетира за огромна сума, за да завърши делото като „убийство срещу неизвестен извършител“. Ако бяхме намерили тези пари, сега сестра ми щеше да се води „убита“ и убийците пак щяха да са на свобода.

За тях се пишеше в пресата – само дето никой не свърза „наглите“ от Триадица с името на Татяна. Десет години столична община не успя да излезе на глава с тях. Главната лъжесвидетелка наръга с нож и уби съпруга си… И? „Експертите“, които по тоталитарно време пишеха глупости, направиха кариера и сега трябва да поръсят главите си с пепел и да бъдат наказани… Как си го представяте?

При добро желание може лесно и бързо да се докаже как, кой и защо е убил сестра ми. Обратното, че Татяна Титянова се е самоубила никога не може да се докаже – няма как да игнорират, че е положена на 8 метра от блока, че е удушена, че прозорците а затворени, че няма следи от нея…

  Наистина ли Дейвид Бауи е искал да се ожени за Татяна?

-Да. Докато Татяна учеше в института за изящни изкуства в Ним, Франция, който сега е превърнат в музей, живееше при наши близки, които имат огромно заведение в елитен курорт на Ривиерата. В средата на 70-те години Дейвид Бауи и тя се запознават там и той е впечатлен от артистичните и художествените й дарби, от красотата й, от нея като личност. Сестра ми пишеше за него в писмата, аз разпитвах другите и отвръщах: „Танче, ама кой е този певец. Никой тук не е чувал за него…“ Времената бяха различни. В България се брояха на пръсти западните изпълнители, които познавахме.

Бауи бе поканил Танчето да замине за Англия. Тя имаше виза за 6 месеца, нас никой нямаше да ни пусне през граница. Сестра ми знаеше, че ако остане на Запад, всички щяхме да сме обречени в бъдеще – аз никога нямаше да мога да следвам висше, мама щяха да я уволнят… Всеки знае как се постъпваше тогава.

 Виждате ли някакви съвпадения в смъртта на Краси - голямата дъщеря на Татяна?

-Не, освен човекът, при когото е била и влошените й отношения с него. Краси много ни обичаше и насила бе отдалечена от нас. Тя бе първокласничка, когато убиха майка й. Живееше при нас, докато Татяна следваше в Художествената академия. На 19 октомври 1988г. – 25 дни след убийството, бе грабната от детската площадка, където играеше с други деца. Плаче: „Пусни ме, не те искам“, докато я влачат, вмъкват я в кола й я откарват. След дни е изведена зад граница за години. За случилото се има подписка и целият квартал говореше. Бяхме й казали, че Татяна е заминала. Научава за смъртта на майка си в Сирия 4 месеца по-късно и изпада в тежка депресия. Хора от обекта ни съобщиха как съпругът на Татяна се е прибирал в България преди убийството й под предлог, че Таня е в болница. Има свидетелски показания, че го срещат в София преди убийството й. Него никога не го разпитват, а алибито му е смехотворно - показание на пилота на гражданския полет, който пише: „Познавам Жоро от дете. Той ми почука на вратата на пилотската кабина и от Дамаск до София пътува до мен“ звучи нелепо и скалъпено и за 1988г., и сега. Винаги, когато Краси идваше в България, намираше начин да ни се обади. И сега можете да говорите с директорката на училището, където учеше за кратко в 3 клас – Каличка Андреевич, какъв екшън стана, че отидохме да я видим – както ни е отредил българския съд. На следващия ден я прекъснаха пак от училище и я изведоха зад граница, въпреки забраната от Външно министерство да бъде изведена от страната. И сега е действащ профила на Краси във фейсбук - аз присъствам като приятел, а бащата – не.

В Англия службите направиха прецизно изясняване на обстоятелствата около смъртта й. Имаме документални записи от всички дела, на които присъствахме лично. Няма нищо общо с информацията, която се тиражира у нас и с отговора на отговорни институции. Не говоря по случая, защото обещах публично на моята племенничка Глория да не го правя. Иначе там бе изнесено, че ден преди да я намерят мъртва заявява: „Имам леля в България и искам да живея при нея“. Последното изречение, написано саморъчно от нея преди смъртта й гласи: „Боже, помогни да видя сина си!“, който е в Бразилия. Имала е купен билет за София от зълвата Оливера, която се свързва с нашето посолство. Краси не заминава, защото са й скрити личните документи – това ни написа сестрата на съпруга Клебер Оливера.

 Какво сега става с другата дъщеря, с внуците?

-С внука на Татяна от голямата й дъщеря Краси - Рафаел сме в постоянен контакт. Той живее в малко градче до Сан-Пауло, Бразилия при баща си Клебер. Интересува се от нас, от България, иска да дойде в Европа. Може да видите, че съпругът на Краси- Клебер поства непрекъснато моите публикации в социалните мрежи и сме в динамична кореспонденция. Съпругът на Татяна е в лоши отношения със съпруга на Краси и детето й Рафаел, което навърши 10 г. Не поддържат контакт с него от 11 години.

Колкото до малката дъщеря на Татяна – Глория, от 1988 г. тя бе възпитавана по еничарските правила. 3-месечно бебе е, когато Танчето почина. Гледахме я при нас. Бях кърмачка – родих сина си ден преди да убият сестра ми, но я дадохме доброволно на бащата Георги през ноември 1988г. с опис на всички вещи, защото той бе единствен настойник и сме спазвали закона. Желаехме да запазим добри отношения за разлика от него. Тогава той направи НАЙ-БЪРЗОТО И ЗА МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ ОСИНОВЯВАНЕ – за 7 дни. И то с фалшиви документи. Тогава адвокат Корнажев стана настойник на Глория и бе разсиновена. Доказа се, че осиновителката няма моралните качества да гледа бебето, че е дала документи с невярно съдържание. Спечелихме всички съдебни дела за режим на виждане. През събота и неделя ходехме с педиатър и педагог да я вземем. Никога не ни я дадоха години наред. Унижаваха ни. Накрая дори подхванаха съдия-изпълнителя, за да няма кой да изпълнява решенията на съда.

Бащата три пъти се отказа от детето Глория, три пъти съда отказа осиновяване на сестра му. Но те го учеха, че това е майка му. Тогава ние подадохме молба за осиновяване, но 7 години не се даде ход на делото. Детето порасна, без да ни познава. Винаги сме се интересували от Глория. Тя е прекрасно, умно и талантливо дете. Често съм пускала статии за изявите й в изданията, на които съм била главен редактор, но не съм писала, че ми е племенничка. Уважавам желанието й да не се афишира, че е дъщеря на Татяна. В живота съм говорила само веднъж с нея по телефона. Ситуацията бе, колкото и да е тъжно, като във вица: „Здравей, аз съм твоята леля“. Не допуснаха да ни познава и да я виждаме, за нас е чувала само лошо или нищо, и не мога да я съдя за отношението й. Така са учени еничарите навремето - да мразят близките си. Аз лично много я обичам. Тя физически много прилича на мен, което е видно от младежките ми снимки.

 Имате ли някакви специални ритуали при рождения ден или датата на смъртта на Татяна?

-Не. Сестра ми е родена на Кръстовден, когато е имен ден на майка ми Крася. Някога беше щастлив празник, който чествахме заедно цялото семейство. Сега й нося цветя на гроба. Таня бе убита през нощта на 23 срещу 24 септември 1988 г., а предния ден аз родих – на 22 септември. Тя беше много щастлива, че родих момченце, защото имахме дъщери. Каза ми да я чакам на следващия ден в родилното, похвали ми се за изложбата – бяха й казали датата и тя викна фотограф да заснеме картините й. Оттогава е и последната снимка. С цветята, от големия концерт, който води, и на картините, които следващия ден запечатват и стават собственост на мъжа й, с когото е в развод.

Случват ли се някакви странни неща?

-При откриването на изложбата, когато маестро Валентин Стамов реши да погледне картината с автопортрета на Татяна, за да композира и каза: „искам да усетя енергията й“, и с трясък картината падна на земята пред всички. Дори е описано от присъстващите в дневника.

Тук можете да гледате предаването "Събуди се"  по Нова телевизия и "Студеното досие", което отвори Виктория Бояджиева - https://www.vbox7.com/play:e90248cd92

Тук можете да гледате интервюто от предаването "Парчета живот": Спомен за Татяна Титянова по BTV - https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/parcheta-zhivot-spomen-za-tatjana-titjanova.html