Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Голямата чума от 1665 по Viasat History

Преди три века и половина, през 1665 г., Англия е опустошена от невиждана чума, която отнема над 100,000 живота само в Лондон – четвърт от населението към онзи момент. Документалният филм в три части „Епидемия: Голямата чума“ дебютира в 22:00 часа на 7 март, неделя, по Viasat History, и ще реконструира събитията и ще покаже, че Covid-19 пандемията не е първата, която сваля целия град на колене, като ще демонстрира доказателства и ще развенчае някои митове за чумата от онова отминало време. Ето още интересни факти.

Най-голямата пандемия в историята на Великобритания
В петдесетте години преди Голямата чума, населението на Лондон се удвоява: семейства от по над 10 човека живеят в двустайни коптори, улиците (съвсем малко по-широки от алеи) са кални и мръсни, хората носят употребявани и изхвърлени дрехи, личната хигиена е на ниско ниво в голяма част от града.
Чумата избухва в най-бедния квартал на Лондон, St. Giles. Пренася се от бактерии и е невиждано заразна. В случай, че я хванеш, имаш около 30% шанс да оцелееш. По онова време никой не знае какво точно заразява хората; едва от 19-ти век се доказва, че пръвопричина са плъховете - по-скоро бълхите, пренасяни от тях. Дали, обаче, това наистина е така?

Чумата не се е разпространила така, както винаги сме си мислили
Според скорошни проучвания, може би не плъховете и бълхите са разпространили болестта, а въшки. По точно въшки по човешкото тяло, които към днешна дата, в следствие на модерните методи на пране, са почти напълно изтрити от лицето на Земята.
Тези малки гадове можели да се прикрепят към дрехите на хората и само с докосването до кожата – да засмукват кръв и да заразяват с бактерии. Според друго проучване, те дори можели да разпространяват болестта сами, без да бъдат пренасяни от плъхове. И бълхите, и въшките живеят в топли дрехи и в легла на хората - така пренасят болестта мигновенно.

Отговорът на пандемията в 17-ти век: Някои познати похвати
Към май месец 1665 г. една от първите предпиети стъпки от крал Чарлз II е да затвори театрите. С влошаването на пандемията, започнали да издават официални документи за хората, които проявяват симптоми, с което ги възпрепятствали от това да отсядат в страноприемници. Бил отказван достъп в градове и села из страната.
Това са първи прояви на социална дистанция. Затваряли също къщи със зараза, както и спирали продажбата на жилища на заразени хора. По пазарите монетите се съхранявали в оцет, а търговците избягвали директен контакт, карали купувачите сами да взимат покупките си.
Лекарите носели маски, които наподобяват птичи глави и днес вече са емблематични; причината за формата всъщност е това, че пълнели простраството пред носа си с лавандула и други ароматни материали, за да филтрират влизащия въздух.
В съчетание с маските носели наметала, намазани с восък, макар да не е сигурно, че напълно са разбирали, че така въшките и бълхите не могат да се закрепят по дрехите.
Друг похват бил къщите на заразените да бъдат затваряни за 40 дни, след което а прекаждали с дим, а стените се боядисвали с бяла боя, която също е зловредна за патогените. Интересно е как хората се предпазвали от болестта, макар да не разбирали добре с както точно си имат работа.
Въпреки всичко, Лондон изгубва битката. Пикът на пандемията е през 1665 г., когато само в столичния град умират над 7000 души за седмица. В „Епидемия: Голямат чума“ ще видите как хората успяват да спрат заразата след тази тежка загуба.
Д-р Ксанд ван Тулекен, археологът Ракша Дейв и журналистът Джон Сърджънт откриват необикновени сходства между двете ситуации, научавайки за социалната дистанция през 17-ти век, как "локдаунът" дължи произхода си на карантината и че варовикът - предпочитаният метод за почистване на къщите след инфекция, може би е бил по-ефективен от модерните антибактериални спрейове.
Те също разкриват нови доказателства, които опровергават дългогодишното вярване, че плъховете и техните бълхи са отговорни за разпространението на чумата и показват на зрителите истинските виновници.