Независимо от кой тип хора си, рискът в по-малки или в по-големи дози си е неизбежна част от ежедневието – докато пресичаш улицата на неправилно място, заговаряш се с непознат на улицата или си изрусяваш косата.

Рискът е един вид начин да спестиш време. Представи си, че си в гората. Ако хванеш пряката пътека вместо царския път, ще стигнеш по-бързо. Но пък има вероятност да се загубиш! Понякога обаче по-големият риск е да пропуснеш възможността, а не да се впуснеш в нея.
Всеки разбира риска по своему. Ако отидеш примерно при шефа си и му кажеш: “Или ще ми повишите заплатата, или напускам още сега, без да съм завършила проекта”, рискуваш впоследствие да те уволнят. Но това си е по-скоро откровен шантаж.

Преди да скочиш:

Разделяй и владей

За да не ти изглежда толкова плашещо онова, което ти предстои, раздели го на по-малки и по-сигурни стъпки. Спомни си китайската поговорка: “И най-далечното пътуване започва с една малка крачка”.

Възползвай се от страха си

Според психолозите има два вида страх – лош и добър. Първият се появява, когато подценяваш способностите си да се справиш с нещо и задушава силите ти, като буквално те парализира. Добрият страх изостря сетивата ти и те зарежда с енергия – той насърчава “авантюристичния дух”. Кой от двата ще избереш зависи изцяло от теб.

Подреди мислите си

За да рискуваш, трябва да познаваш добре всичките си спирачки и потребности. Така ще повишиш и самочувствието си. Ето една полезна тактика: опитай всяка сутрин, като се събудиш, и вечер, преди да заспиш, да си представяш сценария на твоя успех в подробности. Ще ти свършат работа и ободряващи мисли като: “Мога да го направя”, или “Ще успея”.

Празнувай!

Разпознавай триумфа си и му се наслаждавай с пълни шепи! Ако цялата работа изисква къртовски усилия от твоя страна, нищо чудно да се умориш, да изгубиш мотивация и да се върнеш назад. Най-голямата трагедия в живота е да не рискуваш нищо. Защото онзи, който не рискува нищо, не прави нищо и единственото, което го очаква в резултат, е едно голямо нищо.