24 март е обявен за Световен ден за борба с турбекулозата. Това е и причинта   „България без граници” на mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. да напишем нещо повече за болестта.
Това е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система,

лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.
Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той бива пет основни типа (човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен), като епидемиологично значение за човека имат първите два. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който кашля. Най - застрашени от заразяване и заболяване са контактните, т. е. живеещите и работещите в едно помещение с болния хора. Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т. е. всичко което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно чревни страдания; лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио и лъчелечение и др.
Туберкулозата е заболяване известно от древността. Най-ранните сигурни доказателства за това датират от епохата на плейстоцена. Открити са фрагменти ДНК от причинителя на заболяването в кост на бизон живял в Северна Америка и боледувал от туберкулоза преди 17 500 - 18 000 години. Все още не е ясно дали човека се е превърнал в чувствителен за заболяването вид, заразявайки се от домашнените животни или е настъпил точно обратния процес. При археологически разкопки в източното средиземноморие, учени откриват общ гроб на майка и дете погребани преди около 9 000 години. При изследване на костите им се установява, че те са боледували от туберкулоза.Характерни изменения за туберкулоза са открити в гръбначен стълб на египетска мумия на възраст 4 500 - 5 000 години. Сигурни доказателства за наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка датират от преди 2 000 години в мумии открити в Андите. От общо 12 в 7 от тях има ясни доказателства, че са боледували от това заболяване.
Дълго преди да бъде открит причинителят на туберкулозата се е предполагало, че тя е заразна болест. Във вавилонския кодекс на Хамурапи било разрешено правото на развод с болна жена проявяваща признаци на белодробна туберкулоза. В Индия, Португалия и Венеция били издадени закони, които задължавали болните от туберкулоза да съобщават за своето състояние.
Първите симтоми за туберкулоза са обща отпадналост, лесна умора, безапетитие, подържане на температура 37 - 38 °C, с продължително време (месеци), обилно нощно потене. При белодробната форма на туберкулоза много характерна е продължителната кашлица, която в началото е суха, дразнеща, предимно през нощта а по-късно става с отделяне на различни по вид и количество храчки. Кръвохраченето е белег за напреднала форма на заболяване на белите дробове. Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестната температура — до и над 38 °С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.
Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение (болница, диспансер). Прилагат се противотуберкулозни медикаменти. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.
Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения (абсцес, пневмоторакс, фистулизация, емпием и други) тя е неблагоприятна.
Профилактика
Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация.