Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Оле, но във Франция

Споменеш ли за Средиземноморието и веднага възкликват: ”О, красота - Ница, Кан, Сен Тропе...” Но всеки, който е тръгнал от циганската столица Сан Мари дьо ла мер към вътрешността на огромния резерват Камарг, знае колко вълнуващ и екзотичен е този регион на Южна Франция.

Прованса е изпъстрен с исторически забележителности и културни атракции. Наред с възхитителните древни архитектурни паметници и атрактивния облик на градовете тук битуват традиции и нрави, които не се срещат никъде другаде във Франция. Съвременникът нелепо прави асоциация между названието „Провинцията” с Париж и Централна част на страната. Всъщност названието Прованс идва от римската епоха, отпреди повече от две хилядолетия. По времето на император Авугст в градовете Арл и Ним се изграждат големи Арени, по подобие на Колизеума, където и до днес не стихват аплодисментите - включително и при турнирите по корида от май до ноември. Храмове, амфитеатри, мостове, руини връщат към древността. Десетките фиести с бикове, които се правят от ранна пролет до късна есен във всички градчета на региона, подсказват, че наследниците от династията на Антонините, са съхранили доста от темперамента на предците си.

Фиести с бикове по улиците
Пред очите ми навръх 14 юли спря камион и наскачаха здравеняци. Започнаха пъргаво да сглобяват решетки от двете страни на улицата, а жителите на Сен Жил се струпваха по тротоарите. Какво е това? „А, фиеста, биковете!” След половин час лъсналите черен косъм животни с пръхтене и хъс се втурнаха да гонят смелчаците по пресечките. Мъжете и младежите притичваха пред рогатите, а мало и голямо приветстваше с овации както хората, така и по-ербап бичетата. След час фиестата свърши и същите здравеняци за нула време прибраха съоръженията и буквално "излизаха бойното поле". Нямаше и фас, който да подскаже, че тук е вилняла хилядна тълпа.

Когато стане инцидент
При друга фиеста организаторите заградиха само кръстовищата на изходящите улици, а биковете, направлявани от ездачи от двете страни, препускаха по централната. При една от гонките бикът се огледа във витрината на магазина, избута умело ездача и с бясна сила се вряза в стъклото 7 х 4 метра. Потроши го с гръм и трясък. Това, което най-много ме втрещи бе поведението на собствениците на магазина: "О, горкото животно!", възкликнаха те при вида на кръв по носа на рогатото.
"Да ти помогна да събереш стъклата?", предложих услугите си, но французойката ме спря: „Остави!” Фиестата продължи по улицата, зяпачи не се събраха, но 10 минути след инцидента служители от градската управа бяха на местопроизшествието. Измете се, премериха празната рамка и до няколко часа скъпата огледалната витрина бе възстановена. Нямаше огледи, описи, свидетели, амортизации, бюрократщина - всичко, на което е свикнал българинът. Нито реплики от типа „да заколим бичето – толкова е опасно.”
Понякога приградските фиести се сгробяват временни арени, където туристи и жители се любуват дни наред на игри с бикове. Всяко животно се пуска за 10 минути и щом се умори се подменя с друго. Бикът злиза оперен и погва смелчаците към местата им. Случва се да докопа някой от тичащите и да го бодне с притъпените с железни топки на рогата. Цялата публика аплодира животното, а „поразеният” вдига ризата да покаже, че ездрав. Някои стари бикове толкова се увличат в гонитбата, че отказват да излязат от арената и продължават по 20-30 минути да гонят „натрапниците”. Някои от младежите мислят, че са на безопасност, като прескочат дървената рампа, но по-пъргавит и напористи животни прескачат също преграждението и не се усмиряват, докато не качат смелчагата високо на трибуната. Всъщност най-интересна е играта, когато човекът приканва бика, а животното от своя страна разрива с рога сламата и подканя желаещите да го доближат.
Присъствала съм през годините на десетки фиести в множество градове в региона – в Ег Морт, в Ним, в Арл, във Вовер, в Сен Жил... Навсякъде съм се възхищавала от безупречната организация, когато има "паркур" по улиците на града, които не винаги минават гладко. Най-интересното е, че хората аплодират "непослушните" животни, които потрошават личната собственост, тъй като са успели да надвият ездачите и да ги надхитрят. На финала обаче всичко е идеално. Организаторът, в случая кметството, въстановява щетите. При някои гонки по улиците младежите правят засади и се втурват да хванат биковете за опашките. Фиестите са пъстри, изпълнени с градско веселие и много емоции. Навсякъде в Прованса и Камарг е осеяно с ферми, където можеш да пояздиш на воля. В огромния резерват видиш на свобода доста животински видове, а ятата с фламинго на фона на пасящите камаргски диви коне и бикове са обичайна гледка. Който е стъпил в този удивителен кът на Франция, бързо губи интерес към Айфеловата кула и френската Ревиера. Чуди се защо телевизията в България показва единствено надбягването с бикове в испанския град Памплона, като може да заснеме десетки подобни през лятото в няколко десетки селища в Прованса. А който е запален по коридата, може да аплодира най-известните френски и световни тореадори на арените в Ним и Арл. Аз лично не споделям страстта на Хемингуей и Пикасо към кръвавото зрелище, но фиестите с бикове по улиците са такава атракция, която носи емоция за всички.
Виктория Милчева