Понякога, за да пораснеш, трябва да оставиш зад гърба си всичко предишно. И ако си “Май Кемикъл Романс”, ще трябва да го направиш два пъти.
Бандата от Джърси покори света с платинения си трети албум, суровият и мрачен „Черният парад”. Всяка вечер групата облича черните си униформи и излиза на сцената. Но цялата тъмна атомосфера ги изтощава като личности. Самият Gerard споделя: „Албумът се възприе доста погрешно и в даден момент имах усещането, че непрекъснато се защитавам и извинявам заради него. Когато говорим за деца – жертви на омразата, това няма нищо общо с музиката.” Затова и идва промяната, която най-напред е личностна.

Четиримата членове на бандата – Джерард, неговият брат, басист Мики Уей, и китаристите Айро и Рей Торо, наближават 30-те и всичките или са женени, или са на път да поемат тази сериозна крачка. Ето защо, когато през 2009 г. идва време за нов албум, всички преценяват, че този път ще се наблегне на самата музика, без костюми и излишни трикове. „Звученето ще е съвсем различно от това, което направихме с Black Parade”, споделя Ray. И постепенно започват записите на новия албум, с помощта на нов продуцент – Брендан О’Браян. Но нещата не потръгват добре.
Джерард казва откровено, „Ако си резервиран, когато пишеш музика, тогава тя не се получава. Този първи запис на албума звучеше като за някой, който не иска да пее.” Разочарован от неуспеха, Джерард заедно със съпругата си се отправя на първата семейна почивка в пустинята, която огражда Лос Анджелис. И там, сред червените скали и кактусите, в тази дива и странна природа, която се крие толкова близко до метрополиса, идва прозрението. Жената на Gerard – Lindsey му помага, като му подсказва, че той е артист по природа, и не трябва да бяга от своята същност. „Преди трябваше да слагам маска, за да покажа на хората кой всъщност съм. Сега това трябва да се промени, трябва да покажа кой бях преди да създам бандата. А и имах нещо предвид: тази песен, Na Na Na.

През януари тази година, групата отново се събира в студиото на продуцента на „Блек Парейд” – Роб Кавало в Лос Анджелис. Na Na Na ни накара да си отворим очите', спомня си Рей. „Всички сме творчески натури, но Джерард е десет пъти по-креативен от цялата банда. Тази песен изигра ролята на реактив за всичката ексцентричност, сила и енергия, които сме подтискали през годините”. От този момент момчетата се захващат за работа, без да са наясно дали ще направят нов албум. „Роб дори работеше без да ни иска пари. Той просто усети вдъхновението ни и се опитваше да го задържи за по-дълго.” Именно Роб изиграва важна роля като продуцент на новия проект. Единствената цел, която си поставят за албума е да върнат цветовете обратно. За тях се оказва непоносимо да се обличаш в черно през цялото време. И ако Na Na Na открехва вратата, то Planetary (GO) събаря и стените, за да могат цветовете на техно ексцентричността да навлязат изцяло. Този диско-глам хит е победа за фена на британския поп – Мики, който казва: „След тази песен разбрахме, че всичко ни е позволено. Няма правила и в този албум може да има абсолютно всичко!”. „Първият ни опит за нов албум беше обикновен рок запис”, казва Gerard. „Изглеждахме нормално – с къси, тъмни коси и кожени якета, без грим. Въпросът беше: Можем ли да разрушим нещо перфектно, за да създадем нещо красиво?” И направиха точно това. Въпреки хаотичната работа върху албума, концепцията му е доста сериозна – музика от бъдещето. Такава си представят Калифорния през пост-апокалиптичната 2019 г. В Danger Days: The True Lives of the Fabulous Killjoys, Gerard споделя:”Рокендролът е толкова стар и не мога да кажа, че ще запазим този стил, дори не се и опитваме. Просто искаме да го направим красив!”
Danger Days: The True Lives of the Fabulous Killjoys на My Chemical Romance вече е на българския музикален пазар от Орфей Мюзик, изключителен лицензиант на Warner Music International.