Банер
Животът ни не бива да премине безцелно

 След броени дни 2014 година ще се превърне в спомен, изпълнен с радости и тъги, с оптимизъм и разочарования, с тревоги и грижи.  Оставиха го онези, които ни гостуваха през седмиците на отминаващата си вече 2014-а. 

Това бяха хора с различни професии – композитори, певци, артисти, режисьори, художници, учени. Те споделяха с нас и с вас, нашите читатели, своите впечатления и мисли за живота, за изкуството, за литературата и културата, за по-нататъшното ни развитие като общество. Нека си припомним думите на част от тях, за да видим как е изглеждала в техните очи отминаваща година.

 

Георги Чапкънов – Чапа, скулптор:

„Трябва повече да работим и да създаваме, вместо да говорим празни приказки, пък времето ще покаже какво сме сторили в действителност и дали е имало смисъл нашето усилие. Добре е да оставим след себе си нещо, което бъдещите хора ще гледат с възхищение и радост. Животът ни не бива да премине безцелно. За съжаление българите останаха излъгани. Те мислеха, че с прочутата свобода на словото ще извоюват и другата свобода – да живеят, както подобава, обаче нищо такова не се случи.”

 

Марио Николов, певец, режисьор, директор на Музикалния театър:

„Нека да не изневеряваме на собствените си принципи, каквито и да са те. Може да не са правилни, но те са мои и ако изневеря на някой от тях, няма да се чувствам комфортно със себе си. Когато човек държи на собствените си принципи, които всъщност са негова ценностна система, това го държи в душевно равновесие. Вярвам в доброто начало в хората, вярвам, че когато някой полага усилия, то рано или късно тези усилия не могат да не бъдат възнаградени. Вярвам, че човек трябва да впряга цялата си енергия да прави позитивни неща, а не да се занимава с глупости, които напразно му губят времето.”

 

Маша Илиева, балерина:

„Дълбоко вярвам в това, че всеки трябва да си гледа своята работа и да я гледа добре. Мразя онези, които закъсняват и които претупват нещата. Лесно е да се каже: „Бъди такъв, какъвто си!”, но е много трудно да се направи, защото в живота човек понякога се принуждава да се преструва или да не бъде себе си, понеже ситуацията го диктува. Понякога българското чувство за хумор е свързано с това, да видиш как някой се подхлъзва и се изтърсва на земята. Тогава всички се смеем, а добре е да изпитаме чувство на състрадание и да пожелаем да помогнем. За да станеш балерина, трябва да учиш девет години в професионално училище и да си започнала години преди това, а не разни бивши спортистки да се титуловат „балерини”.

 

Михаил Белчев, певец, композитор, поет:

„Смятам, че творецът трябва да бъде доста активен, да участва в процесите, които стават около него. Човек просто трябва да живее, за да може да пише, а писането, от друга страна, също е живот. Но пък и четенето е живот. Не бива да се затваряме в черупката си. Чувствам необходимостта да създам нещо, но пък изпитвам и нуждата от дни, а понякога и месеци, в които да си почивам без да пиша. Започнал съм да пиша автобиографична книга. Що се отнася до първото изречение, с което ще захвана това повествувание, то няма да бъде изречение, а ще бъде буквата „А”, защото пиша по азбучен ред. Досега никой не е писал по такъв начин.”

 

Ненчо Илчев, комик, илюзионист, актьор:

„Глупаво е да се главозамаеш и да си въобразиш, че си нещо изключително, че живееш в небесата. Актьорството е като всяка друга професия. Тя трябва да се върши с любов. Популярността е нещо временно. Аз съм щастлив, че това, което правя, радва и зарежда по някакъв начин хората. С фокустничество се занимавам вече 30 години и мога да твърдя, че няма фокус, за който да не знам как се прави. Моето изкуство ми дава оптимизъм за моя живот и моето изкуство, за общуването ми с хората. Аз твърдо вярвам, че не красотата, а смехът ще спаси света.”

 

Георги Мамалев, актьор:

„Остаряването е въпрос на мислене, а не на физика. Може да видиш млад човек, който в мисленето си се е задръстил и като го гледаш си казваш: „Ами че този живее в 70-те години на миналия век.” И обратно – виждаш възрастен човек с жив дух, с желание за активно участие в живота. Възхищавам се на такива стари хора с младежки дух. Ами че нима и те нямат проблеми, ядове, трудности кахъри? Но всеки от тях тежи на мястото си като човек, като професионалист. На такива хора аз свалям шапка. Животът така или иначе ще си премине, но ти го изживей активно, изживей го интересно.”

 

Астор, повелител на магията:

„По принцип не обичам да се занимавам с политика и да правя политически изказвания, но ме е яд на всички, които с лека ръка унищожават изключително красивата България. Не знам дали не им е удобно и дали не ги е срам само за себе си да мислят? Дай Боже да им уври главата и да направят нещо с умни хора и специалисти. Дано да спрат да се карат тия партии. Моята цел е била винаги да бъда най-добрият, но стигам до заключението, че не е важно да си най-добрият, а да си най-различният, най-интересният и да не приличаш на другите.”

 

Дидо Мачев, актьор:

„Няма тайна за доброто настроетие. Всичко се свежда до това да обичаш хората. Аз обичам хората. Обичам ги и същевременно ги съжалявам. Казах „съжалявам” и очаквам някой да ми забие въпроса защо ги съжалявам. Съжалявам ги само по една причина, защото много малко люде се радват на живота, че го имат. Реално погледнато ние не си даваме сметка, че Някой отгоре ни е изпратил тук. Трябва, докато живеем, да правим добро, защото злобата, мрачното настроение, намусената физиономия, перманентното желание непрекъснато да даваш акъл на другите как да живеят, не водят до никъде. Човек прябва да премине през живота си с красота. Трябва да търсим хубавото около нас. Не бива непрекъснато да укоряваме, да съветваме околните как да живеят.”

 

Слава Рачева, Педя човек – лакът брада”:

„Бих искала хората да бъдат малко по-спокойни, малко по-разумни. Ние, всички, живеем в едно голямо, голямо кълбо, с което се въртим. Всеки има своите неприятности. Не може да се каже, че когато си купил къща или кола и вече си много щастлив и спокоен. Нека проумеем, че и на другите не им е по-леко, отколкото на нас. Не бива да се сравняваме един с друг. Сравненията не са от полза за никого. Нека да бъдем малко по-добри и повече да обичаме децата си. Нека да гледаме по-широко и по-спокойно на живота си.”

 

Светослав Пеев, актьор:

„При нас, българите, има едно негативно натрупване и се стигна до днешното състояние. Преди години не се замисляхме над същестуването си, защото всичко получавахме сравнително по равно, но сега се появиха големи различия. Трябва да си кажем, че сме заобиколени с много алчност. Освен това в живота ни съществува нещо много непирятно и това е несигурността, абсолютна несигурност за утрешния ден и най-важното – липса за каквато и да било справедливост. Няма справедливост – това е всекидневната наша истина.”

 

Бисера Вълева, художник:

„Всеки чувства по различен начин свободата да прави това, което иска. Независимо дали получаваш очакваните резултати от труда си или не, трябва да продължаваш напред. Дори да се спънеш и да паднеш, стани и продължи. Работата на художника изисква много добра организация и влизане в срокове, независимо от разпространето мнение за бохемство. Без работа, без труд няма как да постигнеш съществени резултати. Независимо дали човек рисува или прави нещо друго, той трябва да влага много труд, който не винаги дава оня резултат, който се гони.”

 

Александър Балкански, цирк „Балкански”:

„Аз се родих на манежа, проходих на манежа, станах цирков артист на манежа, прославих себе си, семейството си и моята родина България по света. Спомените от цялата тази слава ме амбицират още да се боря и да държа нивото на цирка. Започнах да пиша мемоарна книга. Заглавието й ще бъде „От талаша до върха, че и по-нагоре”. Смятам, че в българския цирк аз съм единственият, който стигна до върха и това съм го фиксирал в заглавието на моята книга.”

 

Проф. Христо Мермерски:

„Децата през междучасията тичат до близките магазини и се тъпчат с какви ли не „лакомства”. Защо? Защото те нямат елементарна култура на хранене. Кой и как накрая ще каже на хлапетата, че когато изядат един резен диня през деня, те ще задоволт нуждата на организма от витамин С и А. Ако детенцето изяде сутрин едно морковче, то задоволява нуждата на организма от витамин А за едшн ден и от витамин С за четири дни. Ами това са елементарни неща. Какво ли не се пише по вестниците, какво ли не се говори по телевизията и радиото, но никъде не можеш да срещнеш съвет за здравословно хранене. Не бива да се забравя, че храната насища, че храната лекува, но и че тя е способна да разболее човека.”

 

Офелия Славкова, между цифрите и багрите:

„Сложи истината в душата си, за да бъдеш свободен, сложи мъдростта в ума си и знанието ще ти помогне., сложи чистота в сърцето си и с любовта ще заживееш истински. Много хора не са щастливи от това, което имат и от това, което правят. Не са щастливи и от това, което имат. Това ражда у тях чувството на разочарование, на болка, на тъга. Оттам се ражда може би и завистта, която виждаме, че се шири сред нас. Но всеки трябва да прави това, за което е създаден и което е силната му страна.”

 

Димитър Туджаров – Шкумбата:

„Защо преходът се оказа толкова дълъг? Защото политиците го направиха приходен, а за нас си остана преходен. Смеем се на онова, с което те ни баламосват, но тях трябва много да ги е срам. Застанах пред един банкомат да тегля пари, а той изписа: „Дай сто лева!” Какво ни остава друго, освен да се надсмиваме над нашата несрета. Много глупави неща ме развеселяват и едновременно с това ме натъжават. Едно от тях е, че съчувствието между нас е започнало да намалява, да не казвам, че почти е изчезнало. Няма го състраданието. Човешката завист става все по-голяма.”