Един лиричен прогресиврок

На 21 септември Фиш ще радва българската публика. В магическата атмосфера на Античния театър в Пловдив, Фиш и неговата група ще представят най-големите хитове от

соловата му кариера, както и класиките от епохата с „Мерилиън”. Някои от тях ще бъдат изпълнени за първи път със симфоничен оркестър.
Концертът ще открие второто издание на музикалния форум Sounds of The Ages, който отново ще се състои по идея и под патронажа на кмета на Пловдив Иван Тотев. След шумния успех на Sounds of The Ages 2011 миналата есен със спектакъла на Таря Турунен и Майк Терана с Филхармонията, билетите за който бяха тотално разпродадени, сега организаторите от Тангра Мега Рок отново обещават качествен звук и светлина.
“Първото издание на Sounds of The Ages вдигна летвата високо и сега ще продължим нагоре. Невероятно горди сме, че на 21 септември ще направим концерт именно на Фиш. Той не само е сред любимите ни творци, но и Античният театър е най-точното място за красивата му музика. Пловдив отново ще бъде център на културния живот у нас”, коментира Васил Върбанов от Тангра Мега Рок.
Дерек Уилям Дик, повече известен като Фиш, е шотландски прогресив рок певец, текстописец и от време на време актьор. След като известно време припечелва като градинар и лесовъд, той става известен през 1981 г., като певец на британската рок-група „Мерилиън”, която напуска през 1988 г., за да започне солова кариера.
Широко разпространената версия за псевдонима му Фиш (на англ. „риба“) е свързана със склонността му да си попийва, но според самия Фиш името е дошло от многото време, което е прекарвал в банята, четейки.
Ерата „Фиш“ в Мерилиън трае 7 години, през които групата издава четири албума: Script for a Jester's Tear (1983 г.), Fugazi (1984 г.), Misplaced Childhood (1985 г.), Clutching at Straws (1987 г.). Проблемите, които съпътстват групата - непрекъснатата концертна дейност, живота по хотели далеч от семействата, алкохолизма, изиграват решаваща роля Фиш да напусне „Мерилиън” през 1988 г. Чак през 1999 г., след дълги юридически битки, Фиш и останалите членове на групата сключват извънсъдебно споразумение за авторските права над съвместното им творчество. Въпреки че пред медиите вече декларират добри междуличностни отношения и двата лагера категорично опровергават често циркулиращите сред феновете слухове за повторно събиране.
Соловата кариера на Фиш далеч не е толкова успешна, отколкото времената начело на Мерилиън. От 1988 г. певецът издава осем студийни албума и четири компилации. Проблемите му се коренят до голяма степен в неуспешните договори с EMI и Polydor, след които Фиш основава лейбъла Dick Bros Record Company през 1993 г. За да финансира компанията си, той издава голям брой „официални буутлег“ албуми. След като продава фирмата си на Roadrunner Records, настъпва следващият период на неудачи, преди да основе наново свой лейбъл, Chocolate Frog, през 2001 г. Въпреки проблемите през годините, Фиш има малка, но лоялна фенска маса, често наричана „рибешки глави“.
Вероятно най-големият талант на Фиш се крие в текстовете към неговите песни. Силно интроспективни, изследващи духовните пространства, често отразяващи личните проблеми и страсти, неговите лирики често имат самостоятелна художествена стойност като поезия, извън музиката. Доста от песните от соловия му период представляват дълги поетични рецитали, в които музиката служи само като фон. Такива по-кратки пасажи могат да се срещнат и в някои от песните му с Мерилиън.
Фиш понякога е сравняван с Питър Гейбриъл, вероятно заради смътната прилика на гласа му - специфичен, с лек злокобен оттенък, макар и не изключителен от гледна точка на техника. И Фиш, и Гейбриъл прекарват по 6–7 години в известни британски прогресив рок групи („Мерилиън” и „Дженезис”, съответно), в които налагат уникално сценично поведение и външен вид, а после и двамата напускат групите си, за да се отдадат на самостоятелна кариера. Друга прилика между тях е, че феновете им твърдят, че периодите, когато те са били начело на групите си, са най-силните в историята им. За разлика от Фиш, Гейбриъл има по-големия комерсиален успех на творчеството си.
Друг певец, с когото Фиш често е сравняван, е Питър Хамил от „Ван дер Грааф Дженерейтър”.
Първият концерт на Фиш в България е в Банско на 16 август 2003 г. Концертът е съвместен - на него трябва да пеят Бони Тейлър, Фиш и „Рубетс“. Изсипалият се вечерта дъжд поврежда техниката, поради което концертът е отложен за следващия ден. Поради отказа на Тейлър да участва, концертът, продължил около час и половина повече от предвиденото, изнасят Фиш и „Рубетс“. Още тогава Фиш заявява от сцената, че отново ще се върне в България.
На 5 октомври 2005 г. Фиш е отново е в България, този път в София, в НДК, като с концерта си открива джаз фестивала „Мюзик Джем“. Поводът за гостуването му е 20-годишният юбилей от издаването на албума Misplaced Childhood. Концертът е част от турнето на Фиш Return to Childhood.