I Актьорството повлия на музиката ми, а не обратното
I Не се вземам твърде насериозно

Любимецът на тийнейджърите Джъстин Тимбърлейк май спира вече да пее. От 2007 година певецът не е издавал самостоятелна песен. Очевидно наистина се е концентрирал върху актьорската си кариера. Малко малко по малко големият екран го превзе. Дебютира в киното през 2006 година с главната роля във филма „Alpha Dog“. През 2008 игра в комедията "Любовен гуру". Озвучи трета и четвърта част на Шрек.

Изненада ни в „Социалната мрежа“, защото не точно така си представяхме компютърните специалисти! Във филма на Дейвид Финчър Джъстин Тимбърлейк беше в ролята на програмиста Шон Паркър, един от създателите на Facebook. В навечерието на премиерата на филма актьорът и певецът даде интервю.
- Познавате ли се с Шон Паркър – един от главните герои на тази история? Говори се, че всички сътрудници на Facebook категорично са отказали да се срещнат със създателите на филма.
- Колкото и да е странно, аз се познавам с него. Това се случи преди да започнем да снимаме филма. Даже преди да ме поканят да изиграя неговата роля. Просто случайно се натъкнах на него в Ню Йорк. Той е приятен мъж, много мил. Но познанството ни беше мимолетно.
- Как минаха пробите? Сигурно ви се наложи да учите много компютърни термини?
- Струва ми се, че много хора искаха да се снимат в този филм, затова подходиха към стандартно прослушване. За мен и Джеси Айзенбeрг, който изигра Марк Цукърбърг, направиха изключение. Ние направо се срещнахме с Дейвид Финчър и Арън Соркин, сценарист и изпълнителен продуцент на филма. Всичко мина прекрасно – аз работих над материала, и Арън Соркин четеше сценария. Имах чувството, че съм герой на Шекспирова пиеса. Внимателно слушах и се опитвах да разбера дълбокия смисъл, който той беше вложил в сценария. Това много ми помогна по време на снимките.
- Казват, че затвореният в себе си Марк Цукърбърг е считал Шон Паркър за красавец и модел. Така ли се чувствахте?
- Винаги съм мечтал за подобна роля затова се чувствах комфортно. Вече съм се снимал в киното, но не в такъв голям филм като „Социалната мрежа“. Потръгна ми в компанията на Андрю Гарфилд и Джеси, да, а също и с такъв великолепен режисьор като Дейвид Финчър. Това беше просто като някакъв празник!
- Сега считате ли се за професионален актьор?
- Не обичам етикетите. Знаете ли, на света има много неща, освен музиката и киното, които правя, защото това ми харесва. Не се вземам твърде насериозно.
Възхищавам се повече на неврохирурзите. Те правят операции на мозъка! А това, че хората се прекланят пред актьорите и певците, ми се струва странно.
- Тогава признайте си: вярвате ли на хороскопите? Бихте ли се обърнали за съвет към астролозите и гадателите?
- Ха-ха, е, ако разглеждам списание, в което има хороскоп, то ще го прочета. Но не бих го търсил специално. А що се отнася до гадателите, вярвам, че човешкият разум е най-голямата сила на света и някои хора могат повече да използват този потенциал, отколкото други.
- Интересно, а как музикалната ви кариера повлия на вашата кинокариера?
- Мисля, че ролите ми повече повлияха на моята музика, отколкото обратното. Те ми придадоха смелост. Не знам къде ще ме отведе този тандем. На практика искам малко да се разтоваря след снимките и отново да се върна в студиото.
- По време на работата над филмите актьорите имат много престой - използвали ли сте това за създаване на музика?
- Винаги съчинявам музика. Но когато играеш такава сериозна роля като тази, то е най-добре да се съсредоточиш върху характера на своя герой, да влезеш в ролята. Струва ми се, че много тежко емоционално е да правиш тези две неща. За мен актьорството е начин да се „промъкнеш“ в психиката си, за да проявиш нейните особености чрез друг образ. Звучи опасно, но ми беше приятно. В почивките се наслаждавах на свободата си и не се настройвах за съчиняване на музика.
- Как се разтоварвате?
- Спирам да мисля.
- Facebook беше създаден за запознанства с жени. Удобен начин за тези, които се считат за малко странни за общуване в реалния свят. Вие имали ли сте подобни проблеми?
- Мисля, че всички сме се чувствали странници в някакъв момент от живота си. Но не гледам на героите от тази история като на странници. За мен те са повече талантливи, оригинални.
- Какво мислите за запознанствата чрез социалните мрежи? Или са ви по-близки старомодните начини, например в бара?
- След като повечето разчитат на Facebook, ние с приятелите ми решихме отново да си изпращаме един на друг картички и писма. Или бележки в бутилка. И, в най-лошия случай си звъним и се срещаме по-често.