I Ако искаш да постигнеш нещо, трябва наистина да си много упорит и последователен

Както знаете, от юли тази година в ефира на PRO.BG стартира предаването „Код: Криминално”. В съвместния проект на bTV и PRO.BG участват топ журналистите Миролюба Бенатова, Канна Рачева, Асен Иванов, Румяна Попова, Мариета Николаева и Димитър Стоянов. Водещ на предаването е Мая Костадинова, която е част от екипа на Новините на PRO.BG. Тя е криминален репортер от шест години, а в PRO.BG е от самото създаване на телевизията. В „Код: Криминално” тя търси отговори на въпросите, които поставят престъпленията.

А в специално интервю за btv.bg Мая отговори на зрителски въпроси.

- Да започнем с по-личните въпроси - къде си родена, къде си отрасла, с какво си се занимавала?
- В София съм родена, но съм отраснала в едно прекрасно градче, наречено Велинград. Там завърших средното си образование. Тук съм завършила Социално дело - Социална педагогика в Софийския университет.
- Как се насочи към журналистиката?
- Никога не съм мислила, че ще се занимавам с нещо друго освен с журналистика. Така ми тръгна може би. Бях на 15, когато във Велинград стартира едно музикално предаване по местното радио.
- А ресорът - криминалният?
- Така се случи. Времето, в което започнах да се занимавам с телевизия, имаше много убийства – такива бяха годините тогава. Общо взето малко бяха журналистите, на които не им се налагаше да отразят поредното убийство. Да речем, че такова беше времето.
- Ресорът ти е тежък. Как се справяш - натоварваш ли се много?
- Това определено е проблем и мисля, че всеки колега може да го каже. На всеки журналист често се случва да разговаря с хора, чиято съдба по някакъв начин наистина го докосва, и то много дълбоко, и се налага да живее с нея, и то дълъг период от време. Случаите, които ние показваме в "Код: Криминално" и в Новините по PRO.BG, наистина са много лични. Даваме една по-различна гледна точка към живота на хората и да, това ни кара да живеем със съдбите им.
- Оптимист ли си, че тежката ситуация с престъпността у нас ще се промени? Хората постоянно повтарят, че искат добри новини. Ще има ли време почти без информации за убийства, грабежи, катастрофи?
- Това не знам доколко ще се случи, тъй като не само в България е така. Престъпността не е проблем само на България, катастрофите също. Вярно е, културата е едно от основните неща, които трябва да имаме, за да шофираме по-внимателно. Надявам се, че ще променят нещата.
- Кои са разследванията, които са ти стрували най-много усилия?
- Усилията няма да ги деля - този случай беше по-лесен, този - малко по-труден. Мога да споделя нещо - не знам доколко е интересно. Става въпрос за деня, в който бяха арестувани братята Дамбовци и Алексей Петров. На следващия ден се наложи да отидем до дома на Дамбовците, който е близо до София. Така се случи обаче, че докато седяхме пред дома, бяхме само ние с оператора, излезе един човек, който не беше изобщо добронамерен, тръгна след нас, взе микрофона, хвърли го на земята, тръгна да ни рита. В момента, в който тръгна обаче – слава богу, имаше полиция, явно къщата беше под наблюдение, и някак се отървахме. Та, ако може да се каже, че има сложен случай, да речем, че това е един от сложните.
- Какво е да разговаряш с престъпник или с човек, за когото знаеш, че е обвинен за нещо наистина сериозно?
- Много по-различно е. Общо взето, преди съдът да се е произнесъл, малко са престъпниците у нас, явно.
- Стига ли се до нещо човешко?
- Стига се до нещо човешко. Аз съм привърженик на максимата, че никой човек не се ражда престъпник, но обстоятелствата понякога, за някои хора, ги превръщат в престъпници.
- Какво би посъветвала младите, които искат да се занимават с криминална журналистика. Дават ли се съвети всъщност или опитът учи най-вече?
- Опитът и може би това, че човек трябва да бъде много последователен и ужасно упорит. Да не се отказва при първата, втората, третата или десетата трудност, защото такива има и те са всеки ден. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва наистина да си много упорит и да забравиш чувствата си за момент поне. Да следваш една пътека.
- Това ли е твоята рецепта?
- Да. Много здрави нерви и последователност, за да се стигне до някакви резултати, тоест за да постигнеш това, което си искал.
- Каза здрави нерви - сънуваш ли кошмари след предаване?
- Кошмари - не, но сънувам случаи често. Случаи, които по някакъв начин наистина са стигнали до мен.
- И какъв е начинът да се освобождаваш от всичките тези емоции?
- Трудно. До следващия случай - колкото и ужасно да звучи.
- Остава ли ти свободно време?
- Не, искам, но уви. Събота и неделя понякога успявам да намеря време за себе си. Обичам да стоя вкъщи, да гледам телевизия - предимно някой хубав филм. И да съм с любимите ми хора. Нищо друго.