I Българката днес съумя да се издигне над просташкия патриархализъм
I Нямам семейство, но имам много приятели и обичана сестра
В първия ден на месец юли си отиде от този свят една истинска телевизионна легенда - Васа Ганчева. Само преди два месеца тя навърши 65 години.

Васа Ганчева беше телевизионен режисьор, водещ, тв критик и преводач в продължение на 40 години. Работила е във всички телевизионни жанрове.
Животът й беше динамичен и пълен с обрати. Завършила е история и теория на театъра и киното в Швеция. Като дъщеря на дипломат заедно със сестра си Вера има срещи със световни легенди като Франк Синатра, Харолд Пинтър и Жан-Пол Сартр. В БНТ започва работа при Павел Писарев и Иван Славков, с когото я свързва дългогодишно приятелство. Работила е за “Панорама”, снима много новогодишни и забавни програми, прави документални портрети на известни българи. Бохем, интелектуалец, човек на духа, личност с характер - такава ще запомним Васа Ганчева. Поклон пред светлата й памет. Нека си припомним интервюто й за „Вестник за дома“.
- Как успявате да се занимавате с куп неща наведнъж?
- Не ми е трудно, обичам дори да си поспивам и намирам време за всичко при разумно разпределение на задачите.
- Спомняте ли си за първите трудности, с които се сблъскахте в професията?
- Работила съм във всички жанрове с еднакво желание и успех. Смятам се за сполучилите в режисьорския бранш, оставила съм стотици заглавия във фонда на БНТ. Работата е трудна и неблагодарна поради ефимерния си характер, но е като опиум, без който не можеш. Самият характер на ТВ труда – симбиоза между техника, информация и изкуство е магически.
- Кое е най-характерното за вас като личност и като жена?
- Колкото съм безкомпромисна в работата си, толкова съм толерантна в живота. Лъжата, завистта и злобата ме задушават, не притежавам нито един от тези ужасни недостатъци, но те ме обкръжават непрекъснато. Винаги ми е харесвало, че съм жена и като такава смятам, че съм добре реализирана в живота.
- Как бихте описала българската жена днес?
- Ако се има предвид, че в минали времена, дори до скоро българката бе смятана за великомъченица, днес тя съумя да се издигне над просташкия патриархализъм. Хубава, умна и надарена тя отстоя правата си на равнопоставена с мъжа във всички сфери на живота.
- Често критикувате по-младите колеги – журналисти. Защо?
- Младостта е нещо изумително, особено ако е реализиране, както трябва. Обичам и работя с млади хора, дано прихванат от моя и на колегите oпит. Опасявам се, че днешните млади трудно могат да се нарекат професионалисти, защото са незадълбочени и недостатъчно грамотни.
- Защо избрахте аудиторията на предаването да бъде “третата възраст”?
- Освен, че е най-многобройна, тя е и най-пренебрегната, както в обществен, така и в медиен смисъл. За възрастните хора се избягва всякакво внимание, дори темата често предизвиква смут и отвръщане на очи и уши. Подобна “гнусливост” е недопустима в цивилизационен смисъл.
- Как бихте характеризирали хората от тази възраст?
- Ами хората от тази възраст в повечето случаи са смазани от непосилното време на живота, те почти престават да общуват, губят ориентири, затварят се по домовете си и живеят в икономическа и нравствена изолация. За щастие, обаче, много пенсионери сами си организират живота – по клубове, по малки общности. Предаването има за цел да повдигне духа на възрастните, да им помогне да обърнат взор към качествено подобрение на духовния си живот. За това възможности бол, важно е да се пробуди желанието.
- Вашият вкус към живота?
- Моят “Вкус към живота” определям с нарастващите мераци за работа и отваряне към хората, към нестихващия “бохемски” стил, верността към приятелството и вечното търсене на любовта.
- Каква сте извън служебните ангажименти?
- Обичам много да се забавлявам с добри приятели, добра храна и хубаво вино. Домошар съм, обожавам да готвя и да сбирам хора около себе си. Нямам семейство – така е решила съдбата – затова пък имам много приятели и обичана сестра Вера.
Поддържам уюта в дома си с любими вещи, любими “гнезденца” и домашния ми любимец – прословутия котарак Хохо.
- На какво се смеете?
- Смея се често и от сърце, но не умея да се подигравам или злепоставям. Казват, че имам добро чувство за хумор, което много ми е помагало винаги. Надсмивам се на невероятната простотия, която ни залива от ТВ екрана, макар че като ТВ експерт страдам от разразилите й се мащаби.
- За финал, пожелайте нещо на нашите читатели.
- Обичайте семействата и приятелите си! Ценете ги високо, стимулирайте се взаимно, четете повече, бъдете пимер за младите! По-високо знамето на духовността, обръщайте се към великата ни история, тачете Майка България!