– Жената глас от големия и малкия екран

Ние, актьорите не винаги казваме чужди реплики, понякога сме и себе си

Актрисата с най-сексапилния глас Силвия Лулчева ежедневно се раздава на сцената и в дублажа. Неуморно

озвучава филми, сериали и реклами. Знаем я от дублажи в „Сексът и градът“, „Забравени досиета”, „От местопрестъплението: Маями“, „Женени с деца“ и др. Последната й телевизионна роля бе на г-жа Лютова в сериала „Столичани в повече“. Не на последно място са ангажиментите й в киното, театъра и дома. Какво й коства всичко това, ще научите от отговорите й на зрителски въпроси в токшоуто „Нека говорят...“.
- По какво си приличате с г-жа Лютова? Люта ли си като нея?
- Може би дори повече...
- Къде е границата между ролята и реалността?
- Това е социален проблем. Ние актьорите наистина не винаги казваме чужди реплики и обличаме чужди дрехи. Понякога сме и себе си, но тази шизофрения няма как да не се певърне и в ежедневие.
- Вкъщи държиш ли се като героинята си?
- Не мога да кажа, че съм чак толкова симпатична, колкото нея.
- Как успяваш да си в дублажа и на сцената?
- Толкова са много ангажиментите ми, но не се оплаквам. Благодаря на Господ, на нивата съм, работя. Аз не гледам на всички, дори и на малките ангажименти като на допъллнителни. Това ме кара да съм непрекъснато в кондиция и ужасно стегната, но има и преумора, понякога загуба на глас, на много нерви, ставам по-кисела и по-капризна. Малко ми се събра усмивката в последните години, защото всичко е „трябва“: да отида, да бъда, да говоря. Това е част от играта. Напоследък много често губя гласа си. Тогава съм като Малката русалка, която си е дала гласа, който е влязъл в една раковина и трябва да си го върна обратно. При такъв проблем по принцип препоръчват пълен гласов покой. Доколкото знам, единствено Лили Иванова е мълчала 6 месеца, но аз не мога да си го позволя.
- Вярно ли е, че си била нежелано дете?
- Да, това е много смешна и приятна история, която аз разказвам всеки път. Аз съм второто дете – то е или грешка, или е компромис. След като е роден първият син наследник – планът е преизпълнен. За какво ти трябва воторо дете? Баща ми, Бог да го прости, казал: „Погледни, всички нормални хора имат по едно дете, кой има две през 1969 година?“ Но в крайна сметка аз се раждам 4 100 г. Малко преносена, може би от страх да изляза, защото не съм желана.
- Какви са отношенията с брат ти?
- С брат ми имаме много странна връзка – на много силно търсене. В същото време може би е добре, че сме разделени, защото сме два плюса, не бива да се докосват. Той е безкрайно талантлив и надарен да майстори с ръцете – дизайнер, художник.
- Добра ученичка ли беше?
- Винаги ме е било срам да не знам, затова учех, за да не се изложа. Литературата ми вървеше най-много, но класната ми математичка не можа да преживее, че не се насочих към математиката.
- Сега добра домакиня ли си, готвиш ли?
- Много готвя. Остава ми време след работа. Това е една своебразна почивка. Любимото ми ястие е това, което изяждат най-бързо. Обичам празнични дни, обичам сити гости. Тъжно ми е, когато дъщеря ми Елица побутва нещо в чинията си, но аз по принцип съм лакома и си ям.
- Ролята, за която мечтаеш?
- Мъжка е ролята. Профилът ми подсказва, че мога да получа тази роля – имам голям нос... Сирано дьо Бержарак.
- Как би продължила изречението: Нека говорят...
- Нека говорят, но само след като са си свършили добре работата.