Богатото въображение на децата често предизвиква страхове в различни периоди на развитието им. Не изпадайте в паника, пораждането на страхове е знак, че вашето хлапе расте.

Колкото и глупави да ви се струват детските страхове, за децата те са реални и затова не трябва

 да ги пренебрегвате. Най-добрият начин за лечението на страховете е примера на родителите, тяхната подкрепа, помощ и запазване на доброжелателността и спокойната атмосфера в семейството. Повечето страхове през подрастващият период са временни и с възрастта задължително ще изчезнат.

Бебетата например са много плашливи, затова често плачат, призовавайки родителите на помощ. Прохождащите деца се боят да не паднат. През първата година от живота си детето се страхува от различните предмети, които го обкръжават (стълби, животни, всевъзможни препятствия). Родителите трябва да обръщат особено внимание на поведението си в различни ситуации. Детето усвоява новия опит, който му е необходим, за да се справи със сложните и опасни ситуации в бъдещето.

Между 4-6 години хлапетата се плашат от образите, родени от собственото им въображение в резултат на видяното, чутото, прочетеното, преживяното. Магическите игрички (меч, вълшебна пръчка) могат да подкрепят увереността на детето. И тъй като всички чудовища живеят на тъмно, под леглото или в гардероба, можете да не затваряте плътно вратата или да оставате включена слаба светлина. Постоянно разговаряйте с детето си за границата между измислицата и реалността.

В начална училищна възраст (7-12 години) добиват по-силен усет към реалността, затова се страхуват най-вече от неприятни ситуации и инциденти във всекидневието (нараняване, природни бедствия, социална изолация). Напълно нормално е да се боят и от тъмното, от някои животни, от кръв. За да преодолеете този страх, водете постоянни разговори с детето за проблема.

Най-трайни са страховете, породени от злополучен опит. Психолозите твърдят, че плахостта от сценични изяви, отказът от публично изказване и изразяване на мнение насочват към несполучливи опити в детството.

От родителите зависи да уловят признаците на детските тревоги още в зараждането им. Един разговор може да сътвори чудеса. Децата не се нуждаят от много аргументи. За тях е по-важно да усетят подкрепата на възрастните. Чувството, че не си сам, си остава най-здравият щит срещу всякакви страхове.