Приятелството изисква порасване и съзряване, обясняват психолозите. До 2-3 години дребосъците не изпитват потребност от компания. Сигурно сте виждали деца, седнали едно до друго, но всяко си играе само. В тази възраст семейната среда е напълно достатъчна за малкия човек. 

Но колкото повече расте, толкова по-голяма става необходимостта от съучастници в игрите.В ранна училищна възраст и дори малко преди това – в детската градина, се завързват първите приятелства. На 6-7 години хлапетата “надушват” сродни души и се сближават, а други остават извън тяхното внимание. А ако срещат затруднения, се чувстват тъжни и самотни.

Родителите могат да помогнат, но най-напред нека потърсят причините. Помислете дали детето не е прекалено срамежливо, или егоистично, дали спазва правилата на игрите, дали е сговорчиво по характер. Научете го да отстъпва и достойно да губи. То трябва да умее да преговаря за определени условия на играта и да проявява гъвкавост – ако се наложи, да мине в друг отбор или да смени роля.
Всеки сам решава кого да допусне близо до себе си и на кого да не се довери. Родителите обаче могат да създадат благоприятни условия, с които да помогнат на детето да намери приятели:
Предложете му да покани съученици у дома – да играят, да пишат домашни. Може да устройвате пижамени партита, като приемете едно дете да преспи у вас, а след това вашето ще му върне визитата.

Запишете детето на уроци по спорт, музика, танци или чужд език – там ще попадне в нова среда.
Подхвърлете идеята да колекционира нещо – стикери и др. Така ще има за какво да си говори с другите деца.
На разходка носете със себе си фризби, федербал, топка – предмети, подходящи за колективни игри.