| Не бъди твърде грижовна майка |
|
Всички ние, родителите, искаме нашето дете да бъде заобиколено от любов и грижи. Но прекалената закрила на татко и мама пречи на хлапето да стане самостоятелно. В същото време, ако няма родителска обич, то страда. Как да избегнем крайностите. Доверие към света В случаите на свръхзакрила родителите се грижат за всичко, което засяга живота на детето: от избора на храна и дрехи до това какво е длъжно да мисли и чувства. За липса на любов и грижи може да се говори тогава, когато детето е оставено да се оправя само, дадено е на бавачка, а майката и таткото емоционално са далеч от него. В такава ситуация родителите не забелязват детските преживявания и потребности или считат, че не са достойни за внимание. Важното е да помните, че родителската обич е стартова площадка за детето. В първите години от живота се гради доверието към света – то се сформира от отношенията с близките хора. Това доверие дава на детето увереност и желание да се развива в живота. Затова не си струва да се огорчаваме, ако по време на разходката 2-годишното постоянно бяга: то е сигурно, че винаги може да се върне при вас. Много или малко За да разберете, удава ли ви се да запазите нужния баланс в отношенията с детето, се подложете на наблюдение. Ако вашите мисли и действия се въртят само около благополучието на хлапето, по-скоро проявявате прекалена грижа. Но ако не можете да намерите тема за разговор с вашата рожба, освен успеха в училище, възможно е да не й достига вашето внимание. Поведението на дъщеря ви или сина ви също може много да ви подскаже. Ако хлапето се обръща към вас при най-малкото затруднение, без да се опита да се справи само, значи то не е приучено да разчита на собствените си сили. Ако всички трудности и радости детето дели само с любимата играчка, то – уви! - именно играчката, а не мама му е най-близкото същество... |
I Родителската обич трябва да бъде с мярка. Иначе хлапето няма да порасне