I Как да отучим детето да спи заедно с мама и тати?
I Изчакайте хлапето да навърши 3 годинки и действайте
Проблемът, свързан с отвикването на детето да спи заедно с родителите си, съвсем не малък.
Повечето майки и бащи се сблъскват с това, че децата им не искат да напуснат леглото им, дори когато вече са достигнали напълно съзнателна възраст. Защо е толкова трудно да заставим хлапето да спи отделно и как да направим това по най-безобидния начин както за него, така и за нас самите?
Добре би било, ако хлапето само прояви желание да спи в своето креватче. И то просто, защото така му се иска. Но ситуацията се усложнява и може да придобие най-неочаквани обрати, ако детето “морално не е узряло”. И така, ако вие сте решили, че часът “Х” е настъпил, а хлапето дори и не си помисля да си ляга в собственото легло, трябва да се примирите с това, тъй като процесът на отучване може да отнеме много време и усилия. Разбира се, към този въпрос трябва да подходите много отговорно и да направите всичко така, че вашата рожба да не се травмира. Много е трудно да се внуши на порасналото дете, привикнало да спи с вас, това, че малкото му братче или сестриче се нуждаят от мама повече, отколкото то самото. По този начин може да предизвикате силна ревност от негова страна. Поставете се на негово място: да те отблъскват заради някакво ревящо пеленаче, да спиш в отделно легло, когато любимата ти майка прегръща твоя конкурент. Вашата рожба може да се почувства предадена от най-близките си хора. В дадения случай най-добре е наред с отучването на по-голямото дете да не приучавате по-малкото да спи при вас. Счита се, че оптималната възраст за преместване на детето в собственото му креватче е около 3 години: тогава то вече е преживяло страховете от тъмното, усеща подкрепата на мама и татко и вече се чувства индивидуална личност, владеещ определена собственост. Такава собственост може да стане отделното легло – лично кътче. Макар че и на тази възраст може да възникнат проблеми. По-често това се случва при тези деца, при които родителите са се опитвали да ги откъснат от себе си до навършването на 3-годишна възраст. Такива деца запомнят своите неприятни чувства и страхове и е много трудно да бъдат убедени, че този път всичко ще е наред. |