Никой не обича хора, които „знаят всичко“ или хора, които не си правят труда да изслушват останалите, защото мислят, че няма какво да научат. Ако покажеш арогантност, има шанс да отблъснеш хората,

да пропилееш доста възможности и да си развалиш репутацията. Да не говорим, че така се обричаш на доста самотен начин на живот.
Ето няколко начина да увеличиш самоувереността си, без да ставаш арогантен:

Бъди достъпен и общителен. Увереността не ти помага кой знае колко, ако си враждебен и недружелюбен. Старай се да имаш колкото се може повече връзки, а не да караш другите да се държат боязливо и страхливо около теб. Можеш да си по-достъпен, като гледаш хората в очите и използваш езика на тялото.

Бъди откровен. Арогантните хора рядко правят комплименти, а когато правят – комплиментите им изглеждат пресилени и дадени насила, и това почти подкопава успеха на другите. Започни по-често да хвалиш останалите, които се трудят, даже и хората, които смяташ за конкуренти.

Бъди скромен. Скромността и увереността работят доста добре заедно в борбата срещу арогантността. За да бъдеш считан за уверен, а не арогантен, бъди скромен, когато те хвалят за добре свършена работа, и поемай вината за грешките, които правиш.

Ако си част от екип, който жъне успехи, направи си труда да похвалиш останалите и да зачетеш приноса им. Рядко постигаме успех без чужда помощ и признаването на ролята, която останалите са изиграли за нашия успех, е добър начин да покажем увереност без да излъчваме арогантност.

Прави грешки. Арогантността върви ръка за ръка с безконечното вярване, че винаги си прав, докато увереността балансира нещата със способността ти да слушаш останалите и да се учиш от тях. Макар да изглежда, че признаването на грешка намаля значително увереността ти, е точно обратното.

Помагай на останалите. Бъди уверен, заради това, което правиш добре. Вместо да седиш на „трона“ си със знанията си пропиляни на вятъра, сподели ги. Взимай дейно участие в конференции, създай си блог и помагай на колегите си.