Навръх Еньовден бе едно необичайно представяне на книгата „Самодивска сватба“ на младата авторка Гергана Траянова – на мегдана в парка „Заимов“ сред песни и танци, под еньовския венец и пресъздаване на обичая Русалия. Ако това не е съдбовност да презентираш с еньовски венец на главата на празника Еньовден, организиран от Арт и фолклорен център „Нестия“ и Дом на културата „Средец“, героя си Пирин, който ще влезе в дома на обичната Горица, именно с калушарите в последния ден на Русалия, когато Арчар, избран за ватафин, изрича обредните заклинания за здраве,благодат, обич…

Зачетох се в първата, вече издадена от издателство „Фондация „Буквите“, книга „Самодивска сватба“ на Гергана Траянова и не мога да скрия възхищението си от самобитния й стил на писане, който се лее като красива народна притча, написана в духа на автентична фолклорна приказка, присъздаваща същинския дух-български на фона на народните бит, обичаи, говор…

Зачудих се как една току преминала Христовата възраст 34-годишна софиянка, разказва с този великолепен език – изпъстрен с диалектни и стародавни слова, много от които са разяснени под черта за връстниците й, изместни от осъвременения ни изпълнен с чуждици език?
Веднага се досетих, че няма как да не е закърмена с духа български и безбрежната мистичност и изящност на родния ни фолклор от нейната баба Иванка Димова от град Костандово, Ракитово, която от невръстна я е отгледала с притчи за самовили и самодиви, научила я е да плете на 1,2,4 куки, да точи, да шие… И неслучайно на корицата на творбата й откриваме синтезирана народна шевица.
Теменуженият самодивски поглед на корицата е дело на авторката и подсказка за истинското образование на Гергана Траянова – завършила е художествената гимназия и Националната художествена академия в София, в класа на акад. Греди Асса, като зад гърба си има редица изящни изложби, между които в Унгарския културен център, Етнографския музей, че дори и на Конната база във Влинград, за да не изневери на себе си да представи своето изкуството си в нестандартна среда.
И сякаш за да продължи българолюбивата нишка, която е наследила от баба си, днес Гергана Траянова пътува всяка седмица от столицата до Костадиново, Велинграско да учи децата в НЧ“Просвета 1919“ на изобразително изкуство.
Моля авторката да се самопредстави: „Родена в София, дете на самодиви, радетел на българските обичаи…“, отвръща ми Гергана, а в книгата й откривам останалите щрихи, които я обрисуват като човек и творец, който „пише на пясък с мидена черупка“: „Не мога да опрделя точната си професия, тъй като животът предлага предизвикателства зад всеки ъгъл и човек се учи постоянно…от първата глътка въздух през един бурен майски ден“ се е родила“защото самодивите се раждат в буря. Тихо ли е – не е самодива“ определя се Гергана.
А аз разбирам касивият й образен и ваещ образи и картини език, с умението и да рисува не само с четка и молив, но и слова. Приветствам я за тази й дарба, защото това й отрежда нови прекрасни книги, които ще се четат на един дъх и ще пленяват съзнанието на читателя.
Вместо постна автобиография, Гергана се опделея кратко и ясно:“Обичам да изследвам“ и вече е открила светилище на самодиви, град на езерни нимфи и забравени обичаи, за които пише в книгите си. Обича да пътува из България, да се любува на природата и да оставя да я моделира „най-вече на Еньовден и Цветница“, когато жаждата за писане е най-голяма.
Пожелавам й занапред да остане себе си и да даде простор на дарованията си. Както Гергана сама казва:“Авантюристка съм В живота не следвам ничий път. Сама вървя из неотъпкани ливади и откривам съкровища….“ Била е на „самодивска сватба, лазарувала е, кичила е косата си с трендафил, танцува тракийска ръченица и Ръка, на която се е научила от самодивите в Родопско…
Може би тези заложби и умения ще преоткрием и в следващите две книги на Гергана Траянова „Невеста лазаркиня“ и „Мома трендафилка“, които предстоят да бъдат издадени, а всички ние ще ги чакаме с нетърпение, за да ни потопи с приказния си фолклорен стил в необятния свят на народните обичаи, на митологичните създания, наситили родния ни фолклор, за да се почувстваме повече българи и част от тази уникална нишка на традициите, които ни сръдява с миналото и ни прави толкова богати и истински в настоящето.
Антоанета ТИТЯНОВА