Новите платна на Богдан Александров в галерия „Юзина“ са сякаш логично продължение на миналогодишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“. Този автор и сега залага на фигурална, най-често портретна живопис, в която образът е чужденец на собствената си живописна същност. Това е така, 

защото той обича да проблематизира и иронизира „очевидните“ и „самопонятни“ стойности.
Спомням си негови абстрактни картини, в които мазките стояха дотолкова преднамерено в своята рационална повтаряемост, че накрая възприятието отиваше по-скоро в посоката на концептуален анализ, отколкото към вчустването в присъщите на живописта свойства. И сега е същото, доколкото в тази изложба образите са стопирани в движение, разкадровката идва от полетата на фотографията, киното и видеото. Тези образи чужденци са се настанили в удобната ниша на живописта и паразитират върху нея. И това не е странно, доколкото така наречената концептуална живопис се появи през втората половина на ХХ в., тъкмо чрез срещата си с пърформанса, текста, фотографията и видеото. Богдан Александров уверено се разполага в много зони едновременно – но не на последно място, следва да се отбележи, че неговите голямоформатни платна са и автентична живопис в най-чистото значение – като форма, цвят и повърхност. Ако един зрител разгадава двойнственият семантичен код, то друг ще види професионалните живописни умения. А когато си способен на подобен интелектуален слалом, то неизбежно попадаш в идеалния отбор на съвременната българска живопис.
Съобщи : ГАЛЕРИЯ „ЮЗИНА”
Публикува : Виктория Милчева