Този път срещата ще се случи на фестивала "Каварна Рок Фест 2013". Бандата ще се изяви на 2 юни - само няколко месеца след като ще е издала новия си албум. Той се очаква да излезе в края на април 2013 г.
Почитателите им в България ще са сред първите в Европа, които ще имат привилегията да чуят новите парчета на групата. Дългоочакваният нов проект пристига след голямата пауза от осем години. През 2005 година "Пърпъл" издадоха Rapture of deep.

Фестивалът тази година ще е двудневен - на 1 и 2 юни, като освен "Дийп Пърпъл" на сцената ще се качат и други интересни групи, които тепърва предстои да бъдат обявени.
Легендарната група е основана през 1968 г. Те са една от първите и най-известни хард рок банди в историята и са считани от мнозина за пионерите на хард рока и хеви метъла. Според легендата „Дийп Пърпъл“ е името на любимата песен на бабата на Ричи Блекмор, песен на Питър Де Розе.
В първия състав на Дийп Пърпъл са Ричи Блекмор на китарата, вокалиста Род Евънс, Ник Симпър на баса, Джон Лорд на клавишите и Иън Пейс на барабаните. Важен поддръжник в ранните дни на групата е независимият продуцент Дерек Лоурънс, доведен от Блекмор, който познава Лоурънс от дните си като член на The Outlaws. Лоурънс помага за ранното развитие на групата представяйки на Бен Нисбет, шеф на Feldman's music publishers. Той от своя страна представя младата група на американската мултимедийна компания Tetragrammation, с която подписват за Северна Америка и Япония, а с EMI за Великобритания, Европа и останалия свят. Подпомогната от Дерек Лоурънс групата влиза Pye Studio в събота на 11 май и за два дни записва дебютния си албум. Следващият понеделник албумът е ремастиран. В Щатите Shades of Deep Purple излиза през юли 1968 г., а във Великобритания през септември.
Групата държи дебютният ѝ сингъл да е Help, докато Tetragrammation залага на кавъра Hush. Това е и правилният избор, който издига групата до номер 4 в американската класация, а албумът достига до завидната 24 позиция. Сингълът обаче се проваля в родната Англия.
Възползвайки се от успеха на първия проект, групата записва втория албум, The Book of Taliesyn още преди да посети за първи път Щатите, където свирят на прощалното турне на Cream. Въпреки успехите, „Дийп Пърпъл” имат проблеми в редиците си. Джон Лорд и Ричи Блекмор са повече от доволни един от друг, но Иън Пейс чувства, че традиционния рок' енд рол начин на бас свирене на Ник Симпър не се връзва с тежката посока, по която искат да поемат. Още повече че повлияният от Елвис Пресли начин на пеене на Род е отлично подходящ за балади, стандартни или кабаретни изпълнения, но не и за прогресив рок група, в която Лорд и Блекмор искат да се превърнат.
Ридаещите, хармонично разстроени китари, подплатени от мощни барабани и добре изгледащ, ревящ певец са на дневен ред и точно това искат и младежите от двете страни на Атлантика. Иън Гилън е най-подходящият за работата, когато Гилан отива да се срещне с Джон Лорд, той убеждава приятеля си Роджър Глоувър , басист на Episode Six, да дойде с него и да покаже някои от идеите си на Лорд. За изненада на Глоувър, Лорд възприема добре музикалните предположения и му предлага да се присъедини към Дийп Пърпъл. Новият състав започва репетиции в Hanwell Community Centre в Лондон. Всичко това, разбира се, се върши тайно, тъй като Ник Симпър и Род Еванс нямат представа какво се случва.
Трети и последен албум от първия състав на групата, едноименният Deep Purple, е записан и издаден почти незабелязано. Албумът няма никакъв успех в Америка, а в Англия дори не влиза в класациите.
Вторият състав на „Дийп Пърпъл” дебютира на живо в Speakeasy Club в Лондон на 10 юли 1969 г.. Дийп Пърпъл номер II, включващ гласа на Иън Гилън, както и Блекмор, Лорд, Глоувър и Пейс, ще се превърне в най-стабилния състав на групата в близо 40 годишната им история и ще положи основите на бъдещата легенда.
Юни 1970 г. е повратна точка в историята на Дийп Пърпъл. Групата е подпомогната от младия инженер Мартин Бърч, асистирал на по-ранните им записи. Deep Purple in Rock е истинска повратна точка в кариерата им, влизайки в класациите на 27 място и достигайки до 4-та позиция в британския хит парад - първият им албум в родните класации останал там цяла година.
През декември 1972 г. Иън Гилън вече си е подал оставката, но е убеден да остане в групата през следващите 6 месеца, заради уговорените концерти и представянето на вече записания албум Who Do We Think We Are. " За какви се мислим". Студийните записи първоначално са направени в Рим през 1972 г., но единствената готова песен е Woman From Tokyo. Албумът е завършен през октомври във Франкфурт отново в подвижното студио на „Ролинг Стоунс”. Въпреки че успехът на Woman From Tokyo е безспорен, песента не е издадена на сингъл в Англия. Безспираната мелачка от запис-турне-запис-турне-запис-турне без почивка се отразява сериозно на музикантите, водейки до търкания между Ричи Блекмор и Роджър Глоувър. Глоувър, който е отлъчен от групата, разбираемо не е много щастлив, като научава че Блекмор ще напусне групата, ако той не бъде уволнен, но така и не става ясно защо китаристът е против него. Гилън, Лорд, Глоувър, Пейс и Блекмор свирят за последен път заедно на 29 август 1973 г. в Осака, Япония, и дори позират пред хотела си за последна снимка.
Третият състав
Всичко около състава е тихо до септември, когато започва новата ера в историята. Още преди да започнат да търсят нов певец Блекмор, Лорд и Пейс вече имат на ум заместник на Глоувър. Тримата са впечатлени от басиста и вокалиста Глен Хюз, фронтмен на триото Trapeze. Хюз, добър певец и автор на песни, настоява, че може да е повече от наемник и пожелава да допринася идейно за групата. Но Дийп Пърпъл се нуждаят от вокалист. Иън Пейс прослушва една касета и остава силно впечатлен от вокалиста Дейвид Ковърдейл. Седмица по-късно Ковърдейл е осведомен, че получава работата. Групата се завръща в Монтрьо през ноември, за да запише Burn, който излиза през февруари и е най-силният след Machine Head.
Преди края на годината третият състав на Пърпъл вече е записал и издал втория общ албум. Мненията за Stormbringer са смесени. Последният концерт на Дийп Пърпъл с Блекмор е на 7 април 1975 г. в парижката зала „Олимпия”.
Четвъртият състав
Дейвид Ковърдейл предлага младия американец Томи Боулин за заместник на Ричи Блекмор. Come Taste the Band излиза през декември 1975 г.
Проблеми се появяват, когато четвъртият състав на Пърпъл тръгва на турне и става ясно, че Боулин е наркоман.
Петият състав
Иън Гилан, Ричи Блекмор, Роджър Глоувър, Джон Лорд и Иън Пейс имат опредлен успех с групите си след „Дийп Пърпъл”, но нито един от тях не успява да постигне това, което петимата заедно като група са направили. През 1984 г. плъзва новината, че вторият състав на групата се събира отново, за да запише нов албум за Polydor и да продължи историята там, от където е спряла с Machine Head.
Шестият състав
1990 г. доказва, че напрежението и борбите, зародили се в „Пърпъл” по време на кариерата им, вече не съществуват. Гилън обявява, че напуска, за да се отдаде на соло кариера. Заместен е от вокалиста на „Рейнбоу” Джо Лин Търнър. Slaves & Masters, албумът на „Пърпъл” от 1991 г. заедно с Търнър е приет хладно, въпреки, че групата се гордее с крайния резултат. Последното му изпълнение с Пърпъл е на 17 ноември 1993 г. в Хелзинки. Блекмор обявява, че му е "дошло до гуша" и че не може да работи с Гилън. Последното турне с Блекмор е ознаменувано с концерт запис от Бирмингам и поредния лайв албум - Come Hell Or High Water.
Седмият състав
Първоначално е повикан Джо Сатриани, за да завърши турнето преди да се намери постоянен заместник в лицето на американския маестро Стийв Морз. Пърпъл и Морс издават Purpendicular през 1996 г., в който е включен сингълът Ted the Machanic. През 1997 г. излиза още един лайв албум - Live at the Olympia '96.
Публикува: Виктория Милчева