На 1 юни празнуваме Международният Ден на детето. Празникът се чества в повечето страни по света и е учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925г. в Женева (Швейцария). Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник. Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това

На 1 май имен ден имат Мая, Тома, Томислав, Томислава. Това е седмицата след Великден, която се нарича Томина неделя, Празна неделя, Светла неделя.
Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и, за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На 24 април празнуваме Великден - Възкресение Христово, Пасха. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.
Страстна седмица - така се наричат дните на Христовите страдания. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

Типичното за празничната трапеза са боядисаните яйца. Те се шарят винаги на Велики четвъртък или в събота преди празника. Първото яйце трябва да бъде червено. С него стопанката потърква бузите на децата и момите и начертава кръстен знак на челата им, за да са здрави и румени през годината.
На Велики четвъртък се замесват и хлябове - обредни, обикновени и козунаци. Обредните се наричали "боговица" или "великденски колак". Приготвя се най-вече агнешко