Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

1 май - на Свети Йеремия се борим с злите демони

На 1 май честваме Свети пророк Йеремия. Казват, че е най-тъжният пророк. Бил избран да съобщава на народа си за страшни и тежки бъдещи събития. Хората се плашели от него, никой не искал да слуша ужасяващите му пророчества. Самият Йеремия отправял горещи молби към Господ да се смили над народа му, изплакал мъката си по юдейския народ в книгата „Плач Йеремиев”.

Пророк Йеремия бил син на свещеник и е живял около 600 години преди Рождество Христово. Когато бил на 15 години Господ му се явил и му наредил да възвести неговата роля сред юдейския народ. Оттогава започват и пророчествата на светеца, който за пръв път проповядвал идването на Христос по време на вавилонското робство. Йеремия предсказал и на египтяните пристигането на Дева Мария с Младенеца в техните земи, предрекъл падението на Вавилон и гибелта на юдеите, избягали в Египет. Заради това свое пророчество той бил убит от тях с камъни.
Българите наричат празника "Еремия", "Ирмия", "Ерминьото", "Еримета" или "Зъмски (змийски) ден". Последното название сочи, че този ден се почита главно против змии. Рано сутринта жените обикалят с огън къщите и двора, дрънкат с тенекии и магически гонят змиите и гущерите: "Еремия у поле, змия у море" или "Бягайте змии и гущери, че е заран Иримия и ще ви вързва с въжета, ще ви стяга с ремъци!" Палят огън на двора и го прескачат. През целия ден не се решат, не плетат и не шият, не пипат конци и въжета. Спорадично вярват, че ако гърми на този ден, няма да има змии през лятото. Моми и ергени отиват да берат див чесън и го ядат, за да не бъдат ухапани от влечугите. В Родопите и Странджа празникът се тачи и против вълци.
В българската народна обредност денят на пророк Йеремия се свързва с ритуалната направа на подници. Според традиционните представи тези глинени съдове за печене на хляб крият необикновена магическа сила. Те могат да прогонят зли демонични същества, сред които на първо място змея и халата, причиняващи гръмотевици и светкавици. Още в ранна утрин моми и невести отиват заедно за хума и глина. Докато копаят глината, те пеят специални обредни песни. После донасят пръстта в селото и започват да я газят с крака. Стъпват боси, тъй като вярват, че по този начин ще се предпазят от отровни змии. В обреда не участват бременни невести и такива, чиито деца са умрели след раждане. Не участват и жени, погребали наскоро близък родственик. Това е така, защото в противен случай се смята, че подниците няма да бъдат здрави и на мъртвите ще им е тежко на оня свят. Докато жените тъпчат глината с крака и я смесват с плява, кълчища и козина, изпълняват специални песни. Сетне готовата смес занасят на възрастна жена - башмайсторката, която изработва подниците. Готовите съдове се оставят да съхнат в плевнята. Техният брой за едно семейство трябва да е нечетен и варира в зависимост от членовете му. Ритуалът завършва с обща женска трапеза.
В някои български области Свети Йеремия се почита като господар на градушката. На този ден мъжете не работят на полето, за да не разсърдят пророка и той да изсипе ледените зърна от пояса си.
В резултат на народната етимология на името на светеца в земите на Тракия той се тачи строго от родилките, за да не "ерменясват" те и децата им. Според местните поверия "ерменките" са злосторни женски демони, които пакостят на лехусите и могат да им отнемат млякото. Затова бабите берат по полето "ерминска лепка", с която баят и лекуват "ерменясали" родилки и бебета. Вярва се, че тази билка може да се използва и за направата на магия за любов. Ако момата пусне тайно стрък от нея в яденето на някой момък, той се влюбва в нея. На Ерминден пекат специални хлебчета в съвсем нова пещ. Хлебчетата се запазват и през годината се дават като лек на заболели родилки. В Сакар бабите карат децата да влязат в новопостроената фурна и запалват отпред малък огън. Така ги опушват, за да не страдат от "заекница" (магарешка кашлица).