На 20 юли или 2 август (стар стил) честваме Свети пророк Илия и празнуваме Илинден. Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се нланяли на езическия бог Ваал. Разгневен от нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.

Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Повсеместно българите тачат Свети Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. Наричат го още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Вярва се, че, когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.
В народните представи Свети Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Почитането на празника на Свети Илия е свързано с надеждата за опазване от небесните стихии и даряване с дъжд и богата реколта. Затова всяка година на този ден по стара традиция българите дават курбан в чест на повелителя на небесните стихии. На къщния праг се коли най-старият петел, наричан „баща”. Стопанките изпичат "колач за Свети Илия" и погачи, познати като „боговица”, които най-възрастният член на семейството прекадява заедно с петела. На Илинден се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или овен. Така се цели да бъде омилостивен светецът и да предпази селското землище от градушки и наводнения. Жертвоприношението и трапезите се правят извън селището - на висока могила, край оброчище, край вековни дъбове и параклиси. Според старо предание, едно време хората излизали на хълм край селото и дочаквали отдалече да се появи елен, който доброволно се отдавал за жертва на светеца. Но веднъж хората го заклали, без да го дочакат да си почине от дългия път и затова той повече не се появил. Оттогава вместо елен започнали да принасят като жертва бик, вол и мъжко теле.
Празникът Илинден се определя и като „среди лято” „когато земя и море се преобръщат”. Традицията забранява на хората да се къпят на този ден в реки, езера и морета, защото могат да се удавят, тъй като св. Илия обичал „да си взема курбан”. В деня на светеца се правят и предсказания за времето. Ако на празника прогърми, то овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще бъдат „шупливи”, т. е. изгнили и червиви, но пък виното ще е добро. На Илинден именниците посрещат гости. Денят е и еснафски празник на кожухари, кожари, абаджии и терзии, на самарджии и керемидчии. Библейските легенди за живота на светеца са повод неговият ден да бъде избран за патронен празник на тези занаяти. Около и в София на св. Илия са посветени манастирите в квартал "Илиенци", в "Дървеница" и в с. Бистрица. На Илинден дворовете на тези обители се изпълват с хора, раздават се курбан и обредни пити, а иконите на светеца се отрупват с цветя и дарове.
Изследователите на митологията и религията откриват в образа на Свети Илия остатъци от езически култове към древните главни небесни богове - славянския Перун, прабългарския Тангра, а за траките - Зевс.