Смята се, че първоаприлските шеги датират от езически празник в древен Рим, посветен на богинята Хилария и Деня на радостта. Фестивалът на Хилария, честван на 25 март, бил част от празниците на богинята майка Кибела - европейско съответствие на шумеро-акадските богини на плодородието Инана/Ищар. Денят на радостта в Рим се отличавал с разпуснатост, подигравки с магистрати, предизвикателни карнавални облекла.

Счита се, че Денят на шегата в наши дни идва от средновековна Франция, когато през 1582 г. Грегорианският календар премества новогодишния ден от 25 март на 1 януари. Тези, които продължавали да празнуват Нова година на 1 април били третирани като "глупци". Денят става международен празник в началото на 20 век, когато в страните от Западна Европа първоаприлските шеги придобиват свой национален колорит. През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване (ОИРТ), която от 1993 г. става Европейски съюз за радио и телевизия, обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото като вид предупреждение - никой да не се връзва на първоаприлските новинарски емисии.