Самуил в буквално означава „измолен от Бога“. Пророк Самуил живял през 11 век пр.н.е. Според Библията той помазва царете и им предава от Бога царствата, т.е. властта.

Легендата разказва, че живял в гр. Рама един благочестив човек на име Елкана, който бил от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните безплодието се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, за да принесе жертва на Бог. След жертвоприношението седнал да обядва със семейството си. Само Ана не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли на Бог да й даде син. Обещала, че ако й окаже тая милост, тя ще му го посвети. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи измолен от Бога. 
Според библейските текстове, Самуил е възпитан в скинията в преломен за историята на евреите момент и в размирно време. Той се смята за преобразувателя на еврейския народ.
Библията разказва, че при слабия във водачеството и управлението първосвещеник и съдия Илий, религиозният и социален живот на евреите западнал. Евреите понесли жестоко поражение от филистимците. В резултат била пленена най-голямата реликва - кивотът на Завета.
Пророк Самуил, проповядвайки добродетели, успял да върне Кивота от филистимците, след което израилтяните поискали от него да им постави цар, какъвто дотогава нямали. Пророк Самуил първоначално се спрял на Саул и го помазал. После заради неговата корист, непокорство и непослушание, му отнел царската власт, и на неговото място бил избран за цар Давид. Синът на Давид построил Първия храм на Бога - Соломоновия храм в Йерусалим. Там бил пренесен кивотът и поставен в Светая Светих. След отвеждането на евреите във Вавилонски плен, кивотът изчезнал.
Пророк Самуил живял дълго и благочестиво. Според Библията, след смъртта си се явил на Саул, за да му потвърди Божията воля, че отнема царството от него и го предава на Давид.