Банер
Сирни заговезни – време за прошка

Сирни заговезни – време за прошка
Неделя Сиропустна, Сирни заговезни, Прощална неделя - тя е преди Великия пост. От векове православните християни в България честват Неделя на Всеопрощението, която е винаги 40 дни преди Великден. В народните ни обичаи тя е известна като Сирни Заговезни или Прошка. Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос. Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: “Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

На Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А цялата седмица е наречена “Простена неделя”. На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В различните крайща на България на кумовете се носят различни ястия. В Плевен и Враца традицията повелява на кума да се носят три неща задължително: печена кокошка, пита и вино. В Габрово освен традиционната халва, на кумовете се носи торта. В Благоевград също носят торта.
Много популярен е обичаят "хамкане". Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста. Който първи успее, ще е късметлия, ще му е сладък живота и ще му върви на добре.
На Сирни Заговезни се палят огньове. Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок. Вярва се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Всъщност, не само у нас се празнува така началото на Великия пост. Прочутите карнавали във Венеция и Рио де Жанейро са по същото време.
Времето на строгия пост продължава 7 седмици и завършва на Великден. Началото му се изчислява според лунния календар. През Великите пости животът замира. Настъпва време на траур за Сина Божий, умрял с мъченическа смърт на кръста, за да изкупи човешките грехове. Хората не се веселят и не се събират на тържества и угощения, през този период храната е единствено растителна. Единствено на Благовещение и на Цветница на трапезата трябва да има риба. Спазването на постите се придружава от различни обредни забрани: не се правят венчавки и годявки, спазва се строго полово табу, защото хората вярват, че заченатото по времето на Великите пости дете ще се роди с недъг или белег; не се играят народни игри и хора, освен кумичене и буенец на Лазаровден, и кукерските игри през Тодоровата неделя.